Непубликувани мисли
В крайна сметка Дарвин беше прав, но днес маймуните ги мързи да се превърнат в хора...
Само да напомня на хората, които непрекъснато ги пере тока, че това е социална мрежа, а не електроразпределителна.
Седя, седя, че като започна да мисля и си викам:
Що просто не си седях?
Човек и добре да живее, като му писне, че като вземе едно дърво...
На киноложката изложба тя спечели първото място. А дори не показа любимеца си.
Зад всяко добро същество стои поне една жена, която му мели непрекъснато.
Повече хора щяха да обръщат внимание на знаците, които им дава Съдбата, ако те бяха финикийски.
Животът е онова, което ти се случва, докато ти по цял ден си на работа.
Не нужно, всеки път, да наричаш грешките, които допускаш с жените „Моя единствена и неповторима“.
Най-много харесвам у хората чертата, с която ги зачерквам от живота си.
Усмивката те променя. Дотолкова, че хората смятат, че сълзите ти са от смях...
Таен вход към Света на вълшебствата има в сърцето на всеки, който вярва, обича и се надява.
Големите неща често започват след поредица от малки провали, а големите провали – когато пренебрегваш последователно няколко малки неща.
Цената, която плащаш за наивността си, или за прекалената си самоувереност, е хиляди пъти по-висока от онази, която би платил, ако поемаш премислен и премерен риск в определени ситуации...
Човек, който умее да предизвиква искрена усмивка трудно могат да го направят за смях.
Мокър от сух не се бои.
Нощното небе е кадифена покривка с индигов цвят, върху която денят брои спечелените през своето властване монети – златни и сребърни звезди.
По-умният не отстъпва. Той просто се отмества леко встрани, за да направи път на глупака, който се е устремил към пропастта.
Анатомичен парадокс:
Почти винаги сърцето те води за носа, то заслепява и разума, пълни ти до краен предел стомаха с пеперуди, а накрая, заради грешната му преценка, всичко ти излиза или през носа, или през з@дника...
Безплатни са единствено завистта и омразата. За всичко останало, човек цял живот плаща с пот, усилия, пари, или дори с кръв...
Имам чувството, че повечето хора са на диета за отслабване на...ума.
Най-големият страх на съвременния човек – да остане (в) с(п)ам.
Синхронизиране на дишането:
вдишвай надежда и ще издишваш Обич.
Милите и добри хорица вече не са същите – превърнаха се в онова, което действително са.
Тишината ми помага да чуя отсъствието на ненужните хорица. Тя ми дава възможността, да доловя стъпките на онези, които идват с добри намерения и са решили да споделят заедно с мен радостите и трудностите по пътя. Тя посреща и изпраща всички, но най-важното – обявява на висок глас винаги, когато Любовта стои на прага ми.
Щастието е в ума. Останалото е въпрос на интерпретация. Няма аналог единствено Любовта...
Човек се страхува само от нова, което не може да контролира.
Простите хора са като плевелите в градината - пречат ти, да се наслаждаваш на цветята.
Общуването е музика. Но понякога, за да определиш кой е правилният тон, за доста хора не ти е нужен ключ сол, а тръбен...
Крилати фрази създава само човек, чиято мисъл може да лети.
Чувствам се фантастично, защото седя и си фантазирам, как в действителност бих искал да се чувствам.
Най-лесно е да бъдеш всякакъв. Трудното – какъвто трябва.
По-красиво от морето, е само морето от Любов...
Човек трябва да се опари, зада разбере, че може и да е по-лошо – да изгори.
Нервак – човек, който най-много се дразни, когато няма за какво да се заяде.
Мога пространствено да очертая България само с няколко думи:
111 000 квадратни километра мъка.
В по-голямата си част, щастието се крепи на умението, да игнорираш по своя път глупаците и последствията от тяхната житейска активност.
Светът е голям и малоумници дебнат отвсякъде.
Фразата „Всеки човек по своему е уникален“, на български се превежда: „Ко са прайш на интересен!“
За да спре изтичането на мозъци от страната, трябва да спрем наливането на задници в обществото.
Кирето, януари - септември 2019 г. , Бургас
© Кирил Ганчев All rights reserved.
