Нерегламентирани размисли за народопсихологията
Извинение. Знам, че политика не трябва да има. Обаче - тя е навред, няма как да се скрием в лазурни дворци край тихи езерца, с красавици, полегнали на коленте ни.
И в случая просто сравнявам днешния ден и една творба на голям български просветител и общественик. Едно отминало уж време и днешната му ретроспекция, млади и възрастни тогава и днес...
Протестите вървят. До къде ще ни доведат - не знам. Макар да помня - "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край"...
Стар съм, не е моя работа да давам насоки на хората от 2021 година дори.
Но и аз виждам - днешните управляващи превърнаха дъното в небосвод.
Затова следя, все пак, ставащото. И мисля. Ето - репортаж за пребитите миналия петък зад колоните на МС.
Най-страшното за мен е тук: „Евгени продължава с разказа за ареста в Трето районно, където отношението към тях е по-човешко. „Когато бусът дойде да ни отвежда, дойде един полицай - усмихнат, имаше едно съжаление, казваше - момчета, спокойно, няма да има повече бой,“ спомня си той. Така и родителите му благодариха няколко пъти на полицаите от Трето РПУ, въпреки че цяла нощ синът им се моли за медицинска помощ и получава такава едва на сутринта.“
Целта на мутрите полицаи е постигната! Бити, унижавани, подложени на гаври, абсолютно беззаконно изтезавани, жертвите и близките им са благодарни на мъчителите!!!
Барем са ги пощадили…
Това е – сетете се за някога изучаваната /и сега скрита от децата/ поема на Райко Жинзифов „Кървава кошуля“. И образа на майката, не разбираща защо е станало така със сина ѝ:
„Имах сина, имах чедо,
а сега го немам.
Я го гледах, я го вардех
како свои очи
и сос него я забравах
тежки си години.
Ощ' от малечки години
учех сина, карах
он от турчина да бегат,
да не му отвърщат.
Люто слово да не казват,
да не го разлютит.
Дека турчина ще стретит,
нему път да правит
и да мълчит, кога турчин
него псуват, хулит.
Секога да казват нему:
"Ага, бей, ефенди,
многу ти дни и години!"
И ак' нему турчин кажит:
"Гяур кьор оласън"1,
него он да не докачват
с ядовита дума.
Ако л' в къщи дойдит турчин,
него да дочакват
с мед и с млеко, с сладки думи
и него да служит
со що искат, с какво искат
и с вино чървено.
Пържено ли пиле, яйца,
младо л' тлъсто ягне,
млеко л' кисело, ил' пресно,
баница ил' мазник,
или пресен хлеб домашен,
в подница изпечен,
пресно л' сирене, ил' масло
кравско или овчско,
сЕ, що сакат ага-турчин,
сичко да му дават.
Ето така карах, учех
Божина си сина
от години още малки,
още от пелени.“
Времето тече, историята се трупа, хората не се менят…
Да напомня Яворов: "Деца, боя се зарад' вас!"...
Моята поне е ясна...
© Георги Коновски All rights reserved.
Аз не гледам новини и не визирам,нито репортаж, нито снимки. Зачетох се и си е ясна идеята на автора. Написал си го е още в заглавието, а и е подплатил разбирането си с една наистина добра творба, която беше непозната за мен. Толкова и по коментарите, и по произведението. Поздрави!