Нерешителност
... И зимата се пръква. Като счупване на орех. И пее за болезненост в замръзналите корени на времето. А на мен жадно ми е за молитви... Мразя да ме съжаляват - изкуственият пламък прогаря до основи, а не носи изцеление... Липсва ми оная пурпурна божествена енергия на прилива, пратен ми от залеза. И морно чело, опряно на гърба ми. Носталгична съм. Към отминали докосвания.
В благородниците винаги е имало нещо студено. Не ми се обичат херцози. Само искам топли очи да ме чакат на прага - помагат по-лесно да превъзмогна човешката преходност.
Всеки ден все повече сенчестата остатъчност на една свършваща (а може би свършила) любов се опитва ревматично да размърда пръсти. Дали ще ме погали? Вкопчи? Издере? Оглеждам бенките ти. И не успявам да ги разчета. Настръхнали ли са за мен? Или те предозирах?...
Не съм груба, за Бога! Безсилието ми се изражда в цинизми... и ме превръща в самотница. Живее ми се... в мечтата на художник. „Чувството да си муза е невероятно", каза ми той. „И непознато", помислих, може би затова се страхувам... и цигулка заплаква отново. Обичам да я усещам до себе си - сякаш долавям топлината от сълзите й.
Знаеш ли? Само сълзите създават онази толкова търсена интимност, която ни освобождава от всеки предразсъдък и глупост. И с тласък някак ме събличаха. Сълзите. Когато си вярвахме...
Днес събличаш само дрехите. Аз копнея да разголя душата. И успявам. А ти подминаваш. И тя остава неразчетена и гола. Душа. Толкова моя. И толкова нерешителна...
© Ралица Стоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... минах за малко...
-
Много е красиво, Рало!!! Като един егоцентрик, ще си го приватизирам като подарък за рожденния си ден, защото тогава си го публикувала, а днес ме накара да се позамисля
продължавай да свириш по сърцата на хората: усвоила си най-ценното изкуство 
-
Често разказваш истории за сърца, чиято любов остарява.
-
ДА! ДА!
Ето това искам да прочета толкова отдавна!
Радвам се че си тук!!!
Пиши! -
Знаеш ли? Само сълзите създават онази толкова търсена интимност, която ни освобождава от всеки предразсъдък и глупост. И с тласък някак ме събличаха. Сълзите. Когато си вярвахме...
...всеки един ред,всяка една думичка ги усещам със сърцето си...
...разплаква ме...красотата на думите ти...винаги... -
Много размисли носи написаното!Най-съкровеният човешки стремеж е към обич,към себеоткриване в чуждите очи...Не тъгувай,а живей и мечтай днес...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прегръдка от мен. Знам, че ти ще разбереш какво казвам...