Нещата от живота
1 min reading
Седя си пред телевизора и се опитвам да чуя новините. Нищо не успявам да доловя
обаче, защото съседката прави купон. Писна ми вече от тая чалга... не стига, че
в магазините, в такситата и в телевизионните реклами я има, а сега съм принудена
и вкъщи да я слушам. Не ми остава друго освен да увелича звука. Момче се
удавило... не разбрах къде. Тока поскъпва... с не знам колко лева. Вече ми
писва. Хващам телефона и звъня на съседката. “Да, ясно ми е, че има купон...
разбирам, че сте си пийнали... имате повод... ами добре де, само ако може
по-тихичко”.
Хората се забавляват. Аз слушам за трагедиите, които стават, а те
си пиянстват и слушат полугола блондинка да пее “наливай ми водка”. Явно не ги
интересува какво се случва по света. Или не искат да ги интересува? Решавам да си
нарежа салатка и да си сипя една бира. Превключвам каналите – навсякъде хора с
пистолети, които се избиват. Всичките тия филми са ми еднакви. Попадам и на
музикалния канал – ужас, пак чалга. Спирам се на някакъе мач. Гледам го 10
минути, докато разбера кои отбори играят. След доста време разбирам, че това са
репортажи от различни мачове. Защо ли плащам за тая кабелна, след като няма
какво да гледа човек вечер. Я, някакво романтично филмче. Ето малко спокойствие.
Отварям си втора бира. Филмчето не е лошо.
Колко тъжно. Почти се разплаках. След час и половина и 2 бири, ето какъв е резултатът.
Опитвам се отново да намеря
нещо за гледане. Щумът от горния етаж все повече се усилва. Явно са си пуснали
някой голям хит. Какво им харесва на хората в текст от 2 изречения, изпят от
изрусен травестит? Започват късните новини. Опитвам се да се заслушам, но вместо
това в ушите ми кънти музиката. Писва ми. Явно няма да се гледа телевизия тая
вечер. Отварям си трета бира. Гледам тъпо в една точка и си мисля за нещата от
живота...
Тая чалга не била толкова лоша. Даже имало и смислени неща. Допивам си
бирата и се качвам при съседката. Все пак купон има. На кого му пука за нещата
от живота. Нали има пиене и поп-фолк...
обаче, защото съседката прави купон. Писна ми вече от тая чалга... не стига, че
в магазините, в такситата и в телевизионните реклами я има, а сега съм принудена
и вкъщи да я слушам. Не ми остава друго освен да увелича звука. Момче се
удавило... не разбрах къде. Тока поскъпва... с не знам колко лева. Вече ми
писва. Хващам телефона и звъня на съседката. “Да, ясно ми е, че има купон...
разбирам, че сте си пийнали... имате повод... ами добре де, само ако може
по-тихичко”.
Хората се забавляват. Аз слушам за трагедиите, които стават, а те
си пиянстват и слушат полугола блондинка да пее “наливай ми водка”. Явно не ги
интересува какво се случва по света. Или не искат да ги интересува? Решавам да си
нарежа салатка и да си сипя една бира. Превключвам каналите – навсякъде хора с
пистолети, които се избиват. Всичките тия филми са ми еднакви. Попадам и на
музикалния канал – ужас, пак чалга. Спирам се на някакъе мач. Гледам го 10
минути, докато разбера кои отбори играят. След доста време разбирам, че това са
репортажи от различни мачове. Защо ли плащам за тая кабелна, след като няма
какво да гледа човек вечер. Я, някакво романтично филмче. Ето малко спокойствие.
Отварям си втора бира. Филмчето не е лошо.
Колко тъжно. Почти се разплаках. След час и половина и 2 бири, ето какъв е резултатът.
Опитвам се отново да намеря
нещо за гледане. Щумът от горния етаж все повече се усилва. Явно са си пуснали
някой голям хит. Какво им харесва на хората в текст от 2 изречения, изпят от
изрусен травестит? Започват късните новини. Опитвам се да се заслушам, но вместо
това в ушите ми кънти музиката. Писва ми. Явно няма да се гледа телевизия тая
вечер. Отварям си трета бира. Гледам тъпо в една точка и си мисля за нещата от
живота...
Тая чалга не била толкова лоша. Даже имало и смислени неща. Допивам си
бирата и се качвам при съседката. Все пак купон има. На кого му пука за нещата
от живота. Нали има пиене и поп-фолк...
© Диана All rights reserved.
