Нещата от живота
В стаята се чуваше детска глъч. Внуците на Таня се смееха и се гонеха около кухненската маса, върху която имаше домашна торта. Най-големият беше на 5 години, следваха близнаците на три. Таня ги гледаше радостно и сърцето и се пълнеше от гордост и щастие. Трима сладки пакостници, все момчета. Те бяха деца на сина й. Дъщеря й опитваше вече четвърта година да зачене, но без резултат.
- Бабо, кога ще ядем торта – попита едно от внучетата.
- Потрай, миличко до довечера, след като дядо ви духне свещичките, нали има рожден ден, става на 50 години – заобяснява Таня.
- Как обичам рождените дни, защото има торта и подаръци – каза баткото – не може ли сега…а ти на колко си години, бабо?.
- И аз съм на годините на дядо…по-внимателно да не съборите тортата – Таня се направи на строга, а единствено което й идваше е да ги вземе в обятията си и да ги гушка.
- Не може сега, довечера ще се съберем всички..с мама и татко…и ще празнуваме празника на дядо.
Таня беше щастливка. Омъжи се за голямата си любов. Имаше добър и любящ съпруг. Родиха им се прекрасни деца и имаше по-прекрасни внуци. С мъжа й бяха добро,почтено и сплотено семейство и всички ги уважаваха. И двамата бяха си намерили добра работа и колегите и приятелите им ги обичаха. Можеше да се каже, че е успяла в живота.
- Имам лоша новина – прекъсна мислите й мъжа й, който влезе в стаята – една твоя съученичка е починала от инфаркт.
- Коя… - попита Таня.
- Светлана…
Светлана беше отличничката на класа. Беше красавица и много популярна в училище. А Таня беше свита и слаба ученичка, едва
изкарваше тройки за да премине в по-горен клас. Светлана беше горделива и надменна и никога не говореше с Таня.
Животът така завъртя Светлана, че нищо хубаво не й се случваше. Омъжи се за един красавец, който я напусна след две години заради друга. Светлана се омъжи за друг, който също я напусна бързо. И тя повече не се омъжи. Мъжете преминаваха през живота й, но никой не се спираше за дълго, всички бягаха. Деца нямаше. Намираше утеха в алкохола и постепенно се пропи. Заради пиенето често сменяше работа си и не се задържаше дълго. Сега умря все още млада. Какъв тъжен живот и край – натъжи се Таня. Какво нещо е живота, мислеше си тя, и се чувстваше като отличничка в живота.
Вечерта се събра цялото семейство и празникът започна.
- Трябва да ви съобщим нещо – засмя се дъщеря й и каза – ще ставаме родители, ще си имаме бебе.
Таня прегърна дъщеря си и огледа семейството си, своето щастие и богатство, и нямаше по-щастлив човек от нея.
© Vaska Ivanova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Миночка!
-
Толкова е хубаво!
-
Благодаря, Гюлсер!
-
Всеки сам решава как да живее, дали да има семейство или не, понякога съдбата разиграва лоши шеги, разтурва семейства, но...всички сме родени от майки и бащи и родният дом ни е скъп. Трудно, много трудно се опазва цялостта на семейството, но си струва усилията. Там, където има глъч, прегръдки и смях, там е щастието. Обичта към внуците е нещо трудно обяснимо, но прекрасно!
-
Благодаря, Роси!
-
Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив! Поздравления!
-
Георги, Петър, Пепи, благодаря ви!
-
И з идвам за тортата! Поздравления!
-
Вълнуващо,.. не че провидението наказвало понякога,.. но от семейното щастие наистина няма по-голямо богатство
-
Добре е...Оf course.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздравления!