Нещо за мъдростта...и още нещо
НЕЩО ЗА МЪДРОСТТА
автор: stih
При някои тя идва като даденост,
а други я постигат със годините –
от преживени болки и страдания...
(Но срещнеш ли я, няма да отминеш.)
Най-мъдрите говорят с прости думи,
защото имат ясна, точна мисъл.
Тях ги разбира даже малоумният,
когото всички други са отписали.
Защото мъдростта е прозорлива –
отделя бързо зърното от плявата
и простичкото много й отива,
не се стреми към блясъка и славата.
Но смешно е на мъдър да се правиш –
с неясни и заплетени слова.
Тогава ще прозира в тебе празното
и ти ще се смаляваш от това.
Поздравявам те, stih! Има два вида мъдрост. Едната, за която ти говориш в стиха си. Тя произтича от опита, който е обобщен и бих казал - сумиран. Такава мъдрост е полезна на всеки и дори на "малоумния". Има и мъдрост на пророчеството. С нея се раждат озарените свише. Тази мъдрост не се извлича с жизнен опит. Тя е резултат от множество прераждания на тези личности - от множество предшестващи техни животи. В този смисъл едно бебе може да превъзхожда по мъдрост стогодишен старец. Както по мъдрост 33 годишният Иисус превъзхождаше Йоан Кръстител и прозрял това същият му рече, че не е достоен да измие дори краката му! И понеже повдигаш въпроса за сложното и простото, то следва да знаем, че понякога единственото средство за опростяване минава през компликацията. Това не важи за много съвременни поети, които чрез сложни словесни конструкции се опитват да ловят риба в мътна вода. За тях си напълно права!
© Младен Мисана All rights reserved.
