Несподелена любов
Тази вечер тя го сънува. Такъв, какъвто беше, когато се запознаха – спокоен, мълчалив, леко пребледнял и вечно замислен. Стоейки на страна от другите, оглеждайки ги със зелените си, строги очи. Останалите го смятаха за странен самотник, който е толкова задръстен, че не може да завърже един нормален разговор.
Да, той наистина беше такъв. Не се вписваше почти в никоя компания, може би, защото не бе популярен сред останалите. Но тази вечер много сърца бяха разбити, страдайки за него. И всичко започна заради нея – най-известната от училището, най-красивата, най-забавната и най-желаната от момчетата. С дългата си тъмна коса и сините си очи, тя привличаше вниманието на всеки. Повечето момичета я мразеха за това, а тези, които ù се представяха за приятелки, всъщност не бяха такива.
Запознаха се на едно състезание по волейбол. Имаше отбори от много училища и цялата зала бе препълнена. Той стоеше сам на пейката, слушаше музика и гледаше безцелно в пространството. В този момент ...