Feb 22, 2012, 11:31 PM

Нестинари

783 0 3

    Не е вярно, че малцина за това имат призвание!

В живота всички сме нестинари...

Много на рядко и кратки са миговете,

когато от жаравата излизаме -

колкото да си починем.

После пак я разравяме сами

или за това много често някой

услужливо ни помага.

Болката е строг учител, който ни изпитва.

Тя е едно от най-убедителните

доказателства, че сме живи.

Борейки се с нея, преодоляваме

себе си, другите и пречките по пътя си

и ставаме по-силни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...