22.02.2012 г., 23:31

Нестинари

787 0 3

    Не е вярно, че малцина за това имат призвание!

В живота всички сме нестинари...

Много на рядко и кратки са миговете,

когато от жаравата излизаме -

колкото да си починем.

После пак я разравяме сами

или за това много често някой

услужливо ни помага.

Болката е строг учител, който ни изпитва.

Тя е едно от най-убедителните

доказателства, че сме живи.

Борейки се с нея, преодоляваме

себе си, другите и пречките по пътя си

и ставаме по-силни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...