Нетърпеливо очакване с будни приказки
Беше Бъдни вечер. Малко след времето за спане три деца, две момченца и сестричката им, бяха се увили удобно в едно одеяло на леглото и, допрели глави, въодушевено обсъждаха нещо. Из стаята летяха като в космически кораб различни цветни светлини, идещи от лампичките на елхата, цялата останала къща беше заспала в тъма. От кръглата стъклена масичка в ъгъла ухаеше шоколадово приятно на топли курабийки, изкушаващо хващащи окото, а до тях - чаша прясно мляко и бележка - “Дядо Коледа, всички много те обичаме! Да ти е сладко”. В стаята сякаш беше експлодирало коледното настроение - гъделичкащ тъмното, закачлив огън в камината, над нея окачени коледни чорапи, множество гирлянди, придаващи вид на шарена джунгла и коледни картички от миналата година залепени по вратата и шкафовете.
- Тази година сме по-големи и ще успеем, трябва да съставим план! - решително изкомандва Ванеса, най-голямата от тримата.
- Да, како, но това са много часове. Да си измислим нещо и ...