Беше началото на септември. Селото бе затиснато от маранята и непосилната жега на проточилото се лято. Хората дремеха по къщите си, на никого не му се работеше. Дори уличните кучета се бяха изпокрили. По прашния път към църквата се клатушкаше набитата фигура на млада жена. Невена. Тя бе от малцината, които имаха ищах да излизат в тази задуха.
Някои на шега наричаха Невена „Праведната”. Но вероятно в тази, както в повечето други шеги, имаше голяма доза истина. Да, добра жена бе Невена, но беше грозна. Имаше набито, лишено от женствени извивки тяло, едра талия, тесни, увиснали рамене и къси, криви крака. А лицето ù… то, със своите неправилни черти приличаше на изтъкана накриво черга. Определено Създателя си бе оставил ръцете в нейния случай. А може би той, Създателя, имаше някаква много дълбока промисъл.
Невена нямаше дом в прекия смисъл на думата. От пет години, след като къщата на родителите ù изгоря при пожар, живееше в един изоставен яхър край реката. Зиме студуваше, превита над малк ...