Хотелската стая е малка. Уютна. Харесва ми. Перфектно убежище в центъра на града. Моят град.
Бащината ми къща е наблизо. Хората в нея, обаче, не знаят, че съм тук. Искам да съм сам. Майка ми пък е алергична към животни. С Вед съм. Няма как кучето ми да стои в колата, докато аз съм в родния ми дом. Не и сега. Когато имам избор.
Чувствам се добре в това укритие. Тук никой не страда от алергии. Нищо не ми липсва. Нямам нужда от никой. Самотата е щедра и вярна.
Навън е студено. При мен топлината е в изобилие. Стъмва се. Тъмнината умело замаскира светлината. Денят е минало. Приближавам се към нещо. Отдалечавам се от друго.
Закривам прозореца със завесите. Светвам лампата. Вече нищо няма значение. Поне за сега.
Имах планове за вечерта. Няма ги. Скриха се. Пропилях ги. Пропаднаха. Съборих ги без предизвестие. Потънаха. Случи се спонтанно. Мислех да изляза. С приятели. За чаша уиски. Ще ми простят. Познават ме.
Мислите ми отиват в друга посока. Строяват се за парад. Харесва ми как са облечени. ...