Взе автомата от вече разлагащия се труп на кюрдски военен. Детската му усмивка заблестя, сякаш в ръцете си държеше не оръжие на смъртта, а чисто нова играчка. Сетне подскочи и заприпка бос към изоставените танкове, горящите коли и разлагащата се под яркото слънце човешка плът. Отиде при останалите момчета, които си играеха на войници с взетите от земята оръжия. Гонеха се и стреляха с незаредените оръжия, сякаш забравяйки, че са на средата на бойно поле. Тичаха, смееха се, криеха се зад торби с барут и крещяха един по друг на арабски. Джазим държеше в детските си ръчички големия автомат и без много да му мисли, се гмурна в детската им игра на военни. Момчето трудно задържа голямото оръжие и безцелно го насочи към едно от момчетата. То на свой ред се качи на дулото на един изоставен танк и насочи пистолета си към него, натисна спусъка и издаде звук с уста, наподобяващ изстрел на куршум.
- Джазим! – извика момчето. – Застрелях те, трябва да паднеш. Такива са правилата.
Джазим обаче не пад ...