Jul 6, 2011, 9:51 PM

Невидимият глас

821 0 0
1 min reading

Невидимият Глас

 

   Панчо дишаше кале в житното поле до Осеново и се наслаждаваше на природата. Тогава се появи Гласът. Гласът без звук. Нечуем Глас. Каменна лавина, изпотрошаваща костите на сол – това бе Гласът. Мрачното мълчание на космическата пустош – това бе Гласът.

- Здравей, сине мой! – каза Гласът зад гърба на Панчо. Младежът се обърна, но не видя никого. Но пък затова Гласът продължаваше да му говори:

   - Обърни се напред и ще ме видиш!

   Панчо Го послуша и завъртя глава. Тогава потта по тялото му замръзна, а косата му побеля. Пред него в житото се виждаше сянката на висок човек, обгърната с плащ. Растенията около нея почерняха и започнаха да димят, а пушекът се извиваше около рогата на Сянката. Момчето се извърна назад, но там нямаше никого. Гласът проговори отново:

   - Искаш ли да имаш всички жени, коли и пари на Света? Искаш ли всички да коленичат в краката ти?

   Панчо потрепери и...

... слезе от седемнайсетметровата лимузина, обгърнал заоблените ханшове на две знойни красавици. Още шест такива кълчеха бедра пред него и хвърляха пари на тълпата. Папараците снимаха като луди, а фенките припадаха. Панчо дръпна от пурата си и...

... погледна към дъното на тъмния кладенец. Там имаше някакъв човек, който протегна ръцете си нагоре и закрещя:

   - Спасявай се! Спасявай се!

   Панчо осъзна, че това бе самият той и...

... отпи от Пиня Коладата си. Две сочни хавайки охлаждаха величайшата му глава с листа от палми, докато Мадона му правеше свирка, а Майкъл Джексън го молеше да му върне носа. Панчо се протегна и...

... видя Сянката в житото.

   - Е? – прогърмя Гласът.

   - Не! – извика момчето и хукна надолу по баира. Спъна се в някакъв камък и падна в кладенеца в къщата на баба си, а торбата с кале остана да се върти около герана като куче, загубило стопанина си. По земята се плъзна сянка с плащ, свря се между камъните и изчезна със съскане...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...