Никакво
1.1K
0
0
1 min reading
Днес е вторник, един никакъв ден от седмицата, малко в началото, малко в средата, неориентиран е, ми се струва. Дали когато хвана котката и я поразтъркам, ще се превърне в лампата на Аладин и ще ми изпълни не 3, а поне едно желание? Опитвам се и не става. Тази сутрин темерутлъкът ме е ударил много добре, и ако ще съм прецакана, поне да е както трябва. Поразтърках си котката, явно не е минала под дъгата и не може да ми изпълнява желания, а аз нямам намерение да се опитам с нещо друго.
Тъжно ми е!
То това, моето никакво настроение, се обърна на ежедневно и измъкване няма, като ще ми е гадно, да ми е гадно. Опитвам се да си направя още един успешен флирт, но се пречупвам.
Има само две неща - доброто и злото. А аз винаги заради тая моя пуста неволя взимам злото. Никога не правиш нещо, защото го искаш, понякога просто го чувстваш. Това, че изпитваш нещо, не значи, че е правило - не винаги съзнанието ти е право. Понякога те подтиква към лошо. Иска те грешен, недодялан и объркан. И аз не го искам, не го искам това проклето чувство на вина и на обърканост, не искам да ми е тъжно, не искам да те искам. Но го правя, така го чувствам...
Тъжно ми е!
То това, моето никакво настроение, се обърна на ежедневно и измъкване няма, като ще ми е гадно, да ми е гадно. Опитвам се да си направя още един успешен флирт, но се пречупвам.
Има само две неща - доброто и злото. А аз винаги заради тая моя пуста неволя взимам злото. Никога не правиш нещо, защото го искаш, понякога просто го чувстваш. Това, че изпитваш нещо, не значи, че е правило - не винаги съзнанието ти е право. Понякога те подтиква към лошо. Иска те грешен, недодялан и объркан. И аз не го искам, не го искам това проклето чувство на вина и на обърканост, не искам да ми е тъжно, не искам да те искам. Но го правя, така го чувствам...
© Катя Михайлова All rights reserved.
