Никога не ти го казах
Здравей.
Сигурно си много изненадан от факта, че получаваш писмо, и то от мен. Ще се зачудиш защо съм ти написала това, а не съм ти го казала на живо или най-малкото по телефона. Защото не мога. Реших, че ако го направя в нета ще бъде много... глупаво, затова ти пиша на този лист хартия. Знам, че ще се зарадваш, ти обичаш подобни сантименталности, но след това най-вероятно ще ме помислиш за луда. Ти си добър човек, но си слаб като характер. Помниш ли как преди години ме "отсвири", защото "нещата не се получават", а аз ти отвърнах "да, и аз така мисля". Е, не мислех така, привързвах се към теб с всеки изминал ден, с нетърпение чаках да те видя, после когато ме заряза си помислих "какво пък, сега ми е по-добре". Бях по-добре, но за кратко. Дните минаваха, а ти ми липсваше все повече и повече. Тъкмо когато започваше да ми минава, ти отново се появяваше в живота, и отново изчезваше. След това ти имаше нова до себе си, снимките и милите ви думи в интернет ме влудяваха, но не го показвах по никакъв начин, разбира се. Знаеш ли, винаги съм си мислела, че все някога ти ще бъдеш сам и ще се върнеш при мен, а аз най-студенокръвно ще те подмина с усмивка. Ето, сега си с мен, мой си, винаги съм те искала. Но, не те подминах, не можах. Помниш ли, наскоро ти празнуваше с приятели и след това ми писа на пияно: "Бебе, само ти остана с мен докрая." Нямаш си и на идея, колко си отдъхнах. Разбрах, че осъзнаваш очевидното за мен. Да, само аз държах на теб. В теб има странни качества, добър си, но си и лош. Покачваш ми, че ти пука за мен, а след това ме забравяш. По свой собствен начин ме обичаш, но мен ме боли. Сега си с мен, аз съм с теб. Много искам да те нараня, но не мога. Много искам да ти върна за моите безсънни нощи, но не мога, просто не мога. Но има нещо, което искам да ти кажа. Досега не съм го правила, защото ме е страх от това дали ще ми отвърнеш. Но... Обичам те.
© Xpl All rights reserved.
