Здравей.
Сигурно си много изненадан от факта, че получаваш писмо, и то от мен. Ще се зачудиш защо съм ти написала това, а не съм ти го казала на живо или най-малкото по телефона. Защото не мога. Реших, че ако го направя в нета ще бъде много... глупаво, затова ти пиша на този лист хартия. Знам, че ще се зарадваш, ти обичаш подобни сантименталности, но след това най-вероятно ще ме помислиш за луда. Ти си добър човек, но си слаб като характер. Помниш ли как преди години ме "отсвири", защото "нещата не се получават", а аз ти отвърнах "да, и аз така мисля". Е, не мислех така, привързвах се към теб с всеки изминал ден, с нетърпение чаках да те видя, после когато ме заряза си помислих "какво пък, сега ми е по-добре". Бях по-добре, но за кратко. Дните минаваха, а ти ми липсваше все повече и повече. Тъкмо когато започваше да ми минава, ти отново се появяваше в живота, и отново изчезваше. След това ти имаше нова до себе си, снимките и милите ви думи в интернет ме влудяваха, но не го показвах по ...