12.01.2014 г., 20:44

Никога не ти го казах

1.7K 0 5
1 мин за четене

Здравей.

Сигурно си много изненадан от факта, че получаваш писмо, и то от мен. Ще се зачудиш защо съм ти написала това, а не съм ти го казала на живо или най-малкото по телефона. Защото не мога. Реших, че ако го направя в нета ще бъде много... глупаво, затова ти пиша на този лист хартия. Знам, че ще се зарадваш, ти обичаш подобни сантименталности, но след това най-вероятно ще ме помислиш за луда. Ти си добър човек, но си слаб като характер. Помниш ли как преди години ме "отсвири", защото "нещата не се получават", а аз ти отвърнах "да, и аз така мисля". Е, не мислех така, привързвах се към теб с всеки изминал ден, с нетърпение чаках да те видя, после когато ме заряза си помислих "какво пък, сега ми е по-добре". Бях по-добре, но за кратко. Дните минаваха, а ти ми липсваше все повече и повече. Тъкмо когато започваше да ми минава, ти отново се появяваше в живота, и отново изчезваше. След това ти имаше нова до себе си, снимките и милите ви думи в интернет ме влудяваха, но не го показвах по никакъв начин, разбира се. Знаеш ли, винаги съм си мислела, че все някога ти ще бъдеш сам и ще се върнеш при мен, а аз най-студенокръвно ще те подмина с усмивка. Ето, сега си с мен, мой си, винаги съм те искала. Но, не те подминах, не можах. Помниш ли, наскоро ти празнуваше с приятели и след това ми писа на пияно: "Бебе, само ти остана с мен докрая." Нямаш си и на идея, колко си отдъхнах. Разбрах, че осъзнаваш очевидното за мен. Да, само аз държах на теб. В теб има странни качества, добър си, но си и лош. Покачваш ми, че ти пука за мен, а след това ме забравяш. По свой собствен начин ме обичаш, но мен ме боли. Сега си с мен, аз съм с теб. Много искам да те нараня, но не мога. Много искам да ти върна за моите безсънни нощи, но не мога, просто не мога. Но има нещо, което искам да ти кажа. Досега не съм го правила, защото ме е страх от това дали ще ми отвърнеш. Но... Обичам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Xpl Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съвети не мисля да давам. Прочетох, развълнува ме това, което си написала.Твоите чувства върху белия лист
  • Стрелна ме точно в ляво на гърдите... Върна ми спомен за подобно писмо, но за разлика от твоето то си седи скрито между страниците на пожълтял тефтер... Така и не анмерих сили да го изпратя, може би защото дълбоко в себе си знаех, че няма смисъл. Но ти си намерила смисъла. Изживей го.
    Поздрави!
  • Много се чудих преди да пусна произведението, но сега като чета коментарите, се радвам, че го направих. Благодаря ви.
  • Когато обичаме някого трябва да го кажем, да го покажем пък каквото ще става, ще става! Може би, той не е бил наясно с чувствата ти, и те е приемал повече като приятел.... За съжаление страданието е за теб от не споделената любов. За това не отлагай, а действай. Харесах и оцених!
  • Браво! Много е хубаво и истинско

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...