May 3, 2013, 11:09 AM

Никой и всеки 

  Prose » Others
497 0 0

Сами избираме кои да сме, всъщност все еднакви. И да си никой възможно ли е? А струва ли си да си някой? А когато никой си, нима не можеш ти да бъдеш всеки? Въпроси все без отговор, а струва ли си и да отговаряш? В този свят да си някой значи всичко, а реално те са някои с ничии лица. Прикрита същност тъй дълбоко, че сам не знае каква е тя. Е, струва ли си да си някой, щом лицето даваш за това? И с маската еднаква гордо казваш "Аз съм някой!". И в този момент се сблъскваш с поредния, също вдигнал така високо глава. И се оказва, маските - същите. А виждаш ли онзи никой отсреща? Възмутени чудят се как така без маска излязъл из града! И прави са, за срам е, така нелепо да си показва същността. А някоите? О, те нямат същност! В това се състои властта. И решава онзи никой, прикрил лице с ръка, че не иска това лице вече - та то му носи само самота! И от онзи момент и той стана всеки. А виждаш ли онзи никой отсреща? Как безсрамно държи същността за ръка?! ... 

© Теодора All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??