Никой не харесва плачещи момичета
В три сутринта не се случва нищо интересно. Гледам тавана и броя пукнатините му, които нямаше да са толкова много, ако беше правен от истински майстори. Както и да е, днес не ми е до поезия. Пък и с компания като твоята човек може да се вдъхнови само в тоалетната... Да, да, изглеждаш ужасно, очите ти са зачервени и подути, а гърлото пресъхнало от двете бутилки вино, дето пресуши заради онзи смотаняк. Хайде вече спри да цивриш, че не мога да си чуя мислите. Какви ги приказвам, естествено, че не мога да си чуя мислите, та нали аз съм мисъл. Виждаш ли? От твоите глупости чак аз влизам в депресия. Ама си една лигла... Вместо да се стегнеш и да пратиш по дяволите него и всичките романтични глупости, дето ти наприказва, ти какво правиш? - Мрънкаш! Нещастна си била, излъгана... Е, ти какво очакваш, да ти сваля звезди цял живот, та да си ги редиш по тавана ли? Бебчо, човекът просто ти е казал каквото трябва, за да си свалиш гащичките. Ти не си виновна, че си глупава, но това не пречи да спреш да цивриш... Все пак е три сутринта. Пък и как въобще очакваш някой да се влюби в тебе, никой не харесва плачещи момичета. Обзалагам се, че и ти не би се навила да бършеш сълзите на някаква сополанка, защото потенциалният ù възлюбен (само) ù отворил краката. Да, знам, че ти е казал, че си прекрасно момиче и също така, че те обича, но ти какво очакваш да ти каже секунди преди да свърши? Окей, окей, кофти ти е. Сипи си още едно вино и бягай да си лягаш, а от утре умната! Или както искаш, само спри да цивриш, че ми се сгади от тебе. Лека нощ...
© Стеси All rights reserved.
