Никой няма да отнеме косите ми

         Пределът на зеленото е достигнал мъхчетата на брадичката ú.  
     

         Понякога се чудя... Дали наистина е толкова зелена, колкото изглежда. Или... Но... Да. Зелена е. И ако я докосна, знам, че ще се изцапам. И  знам, че зеленото ú е по-естествено и от цвета на кожата ú. Тя е зелена и истинска. Също както стените в хола, шевовете по възглавничките, и диванът, и одеалата, натикани с зелена ярост под него. Също както щорите и свещите с зелените пламенни езици. Също както плюшените котки. Също както изкуствените зелени коси. Зелена като пластмасовата обвивка на часовника, която го задушава. Като чашите за чай. Като мъртвите неживяли зелени листа на покривката. Като изкусителните зелени паяжини по опушеният в зелено таван. Зелена е. Зелена до мъхчетата на брадичката си.

      Аз искам да бъда зелена. Такава като нея. И да бъда гора. Да приличам на нея. С зелени въздишки в изкуствените зелени коси.
      Но тя не е гора. Не е гора, защото някой някога много, много отдавна е отсякъл зеленото на живеца ú. Та сега е синтез на човешки зелени боклуци. Нищо, че дори очарователната ú брадичка е досущ зелена. Не е гора и защото приютява в себе си пияни стъпки и червени очи. Не е гора, защото в пръстта си заравя трупове, а не тайни съкровища. В горите небето почива нощем, а тя има страх от небе. В горите слънцето прави любов със земята, а тя мрази докосването му, ненавижда гласа му.
     Но някога е била истинска. Чистозелена като короните на дърветата. Зелена като прилистниците, закрилящи пъпките. Като утроба на кукуряк, в очакване на разцъфване. Зелена и безмилостна като иглите на смърч. Зелена и изящна, със синкави отенъци като рокля на хвойна. Зелена и нежна като плащеница на кестен. Гора...

Някой някога много много отдавна отрязал косите ú, (познах по зелените ú стъклени порои сълзи) отсякъл зеленото на живеца ú. От тогава тя се храни с човешки зелени боклуци и спира дъха с безконечната си статичност.

Вчера майка ми поиска да отнеме косите ми. Пожела ги. Но аз исках, аз знаех, аз трябваше да бъда гора. Изкрещях в зеленото ú лице. И убих човешките зелени боклуци.

После слънцето пожела да прави любов със земята ми. И аз разтворих короните на дърветата си, за да го погълна.