3-та част

Неделя 08:30.
- Ставай, поспаланкее!
- Още е рано, да полежим още малко... - казва сънено Клеър, заспала в прегръдките на Брайан.
- Не може, ставай да закусим и да хващаме полета до Ню Йорк.
- Оо, днес ли беше концерта?! - изпищява тя и бързо става от леглото.
- Да, а аз ще си взема душ, ако е възможно, разбира се. - смее се той - Снощи сме заспали по време на филма, яд ме е, не знам дали финалът е бил хубав...
- Хубав е бил, сто процента.
- Откъде си толкова сигурна?
- Накрая винаги всичко е хубаво, ако не е хубаво, значи не е краят!
- Добре казано. - Усмихва се Брайан и влиза в банята.
През това време Клеър прави закуската. Когато Грейсън излиза по хавлия аромата на препечени филийки и шоколад го разтапя.
- Ммм, мисля, че закуската добре ти се е получила, за разлика от вечерята снощи - смее се той.
- Ее, просто пресолих лазанята.
- Мда и прегори питките...
- Стега де, хапни си шоколад! - смее се тя и нарочно го охлепва.
- Лошотия. - той я целува така, че да я оцапа също.
Започва боричкане, след което закусват и тръгват към летището.

В самолета:
- Брайан...
- Да, мила?
- Обичам те! - казва плахо тя и нежно го целува.
Точно тогава идва стюардесата, да предложи вода или сандвич, и когато Клеър се обръща, учудено възкликва:
- Силвия...
- Клеър, как си мила, не съм очаквала да те видя!
- Нито пък аз.
- Приятно изненадана съм, кой е красавецът с теб?
- Е, аз не мога да кажа същото... това е Брайан, приятелят ми.
- Радвам се да се запознаем, Брайан.
- Приятно ми е. - казва сконфузено той.
- Клеър, наскоро започнах работа тук, а баща ти вече не е във фирмата. - обяснява стюардесата, без да са я питали.
- Та, не искаме нито вода, нито сандвич, благодаря ти! - казва през зъби Клеър и Силвия се отдалечава.
- Това е... жената на баща ми. - обръща се към Брайан.
- Предположих, разбрах по погледа ти, Клеър. - казва мило той и я прегръща. - Не съм те виждал такава, но си адски секси! - опитва се да я развесели.
- Ела с мен! - казва тя и той незабележимо я следва до тоалетната.
Когато той затваря вратата, тя бързо го целува. Сваля тениската му и я захвърля на плота пред огледалото. Той кротко и се поддава и й показва, че в момента тя е шефа. Клеър разкопчава спортната си, синя риза и придърпва ръцете на Брайан към себе си , след това се отдръпва назад, сяда на плота и го вика към себе си. Той като послушно кутре я слуша. С пръсти изследва цялото й тяло.
- Да го направим. - шепне в ухото му тя.
- Сигурна ли си?
Без да отговаря тя започва да разкопчава дънките му.
- Недей, скъпа, не е сега моментът, искам да бъде специално. - казва той и закопчава ризата й.
Пристигат в Ню Йорк и отсядат в хотел.
- Да идем да хапнем или да поръчаме нещо тук? - пита я той.
- Да поръчаме китайско.
- Мразя китайско...
- Така ли,не знаех.
- Навява ми лоши спомени.
- Храната ли? - смее се тя.
- Да, не се шегувам.
- Какви?
- С нея... с Натали.
- Натали?
- Бившата...
- Оо!
- Имахме инцидент с китайското.
- Какво стана? - търпеливо пита Клеър.
- Разделихме се, защото... хванах я с един "приятел", с него бяхме съседи.В момента къщата му е за продан. Веднъж се върнах от работа, починах си, отидох у Хари и го заварих с нея. Мислех, че тя е във Флорида с приятелки.
- Да поръчаме пица! - усмихва му се Клеър.
- Окей. - той я гушка.

След като хапнаха, започнаха да се приготвят за концерта. Брайан мушна скъсани светлосини дънки и черна тениска, а Клеър облече дънки и кафяво кожено яке. Когато пристигнаха, купиха безалкохолни и бира и зачакаха Риана. След няколко минути излезе подгряваща група, а след тях и самата тя. Публиката избухна, Клеър и Брайан пяха всяка една нейна песен. След края на концерта си хванаха такси, на Клеър бирата определено й подейства, поцелуваха се в колата, и Брайан я отнесе на ръце до хотелската стая. Остави я на леглото и също в настроение от бирата, започна да я съблича. Свали токчетата и ги хвърли до леглото, след това захвърли якето и блузата й, когато остана по сутиен тя се обади съвсем тихо:
- Давай, Брайн, искам го, изч*кай ме!
Без да каже нищо той издърпа дънките й и когато посегна да свали бельото й, телефонът звънна.
- Ще вдигна. - изрече дрезгаво Брайан.
- Недей...
- Може да е важно. - звъняха от рецепцията.
- Г-н Грейсън, извинете ако ви безпокоим, тук един мъж ви търси, твърди, че ви е брат.
- Дрейк?
- Да, Дрейк Грейсън.
- Нека се качи. - казва Брайан ошашавен и затваря телефона.
- Мила, брат ми е тук.
- Но нали беше във Флорида. - бързо се свестява тя и се облича.
- Би трябвало. - отговаря й и отваря вратата.
- Братленце! - вика радостно Дрейк.
- Боже, наистина си ти! - силно го прегръща и се отправят към дивана - Какво правиш тук?
- Щях да си идвам у дома, във Лос Анджелис, затъжих ти се, но първо реших да ида на концерта ,и след като свърши видях един мъж, с една дама, приличаше на теб и те проследих, и ето ме тук! - смее се Дрейк - Къде ти е дамата?
- Хаха, Клеър сега ще дойде. - и точно тогава тя излиза от спалнята.
- Здравей, ти трбва да си Дрейк? - усмихва се тя.
- А ти, Клеър?
- Същата.

След дълга нощ прекарана в разговори, на сутринта хващат самолета и тримата се прибират. Клеър отива да поогледа апартамента си и да си приготви дрехи, ще поостане малко у Брайан. А двамата братя седяха в градината на "имението" си и разговаряха.
- Какво стана с Натали?
- Не знам, не съм я виждал след случката, а и не искам.
- А нещата с Клеър как са?
- Нормално.
- Нали не мислиш да я нараниш, както каза, че ще правиш с всяка, изглежда ми добро момиче.
- Първоначално мислех, вече не. Тя е страхотна.
- Влюбен ли си?
- Не знам, може би.

 През това време Клеър се обади на приятелките си и те бързо пристигнаха в апартамента й, тъй като тя бе твърде уморена, за да излезе. Седяха на леглото и обсъжда изминалите събития. Единственото, което Клеър не им каза с пълна достоверност, бе причината за тяхното скарване, тъй като те със сигурност биха го подложили на бавна и мъчителна смърт.
- Нищо особено, просто се сдърпахме...
- Случва се във всяка връзка. - каза умно Фийби.
- О, я стига ти толкова ги разбираш, че сменяш мъжете всяка седмица! - приятелски я захапа Мейси.
Единственото на което бяха способни Клеър и Емили, бе ехидно да се измият.
- О, престанете, просто се забавлявам, пък и последният беше преди 19 дена. - усмихна се Фийби.
- Поне не правиш секс с всичките! - изсмя се Емили.
- Е да, на това могат да се насладят само отбрани. - Фийби се възгордя.
- Вие с Брайан правихте ли... сещаш се? - обади се Мейси.
- О, хайде кажи го, Мейс! Правихте ли секс? - попита Емили.
- Не, момичета, всъщност почти, но... - Клеър започна да разказва и така до сутринта.

 В 11:30 телефонът звънна и събуди всички, без Фийби, разбира се.
- Ало... - каза сънливо Клеър.
- Хей, поспаланке, ставай, почти обяд е, но звъня едва сега, тъй като с приятелките ти сигурно сте си говорили до късно. - говореше й Брайан.
- Не, не беше до късно, може би до към 6:20.
- Хаха, хайде да хапнем някъде, вземи момичетата, ако искаш, а аз ще извикам приятелите ми и брат ми?
- Идеално. - весело каза Клеър, докато другите се опитваха да събудят Фийб.

Към 13:00 всички бяха приключили с обяда и разговаряха на една една огромна, слънчева маса, пред ресторанта. След това Емили и Мейси си повикаха такси и се прибраха, приятелите на Брайан също имаха работа, затова остаха само влюбената двойка и Фийби и Дрейк.
- Скъпа, би ли дошла с мен до отсрещната парфюмерия? - намигна Брайан на Клеър и станаха от масата умишлено.
- Правят го нарочно, нали се сещаш? - усмихна се Дрейк.
- Разбира се, сега 100 процента ще ни наблюдават от витрината.
- Поне, нека има какво да гледат?
- Ти, май ще ми харесаш! - усмихна се Фийб, и без да му мисли много се изправи, заобиколи масата и го целуна. А приятелкaта й и Брайан наистина ги наблюдаваха и при гледката, първо се изненадаха, след това се засмяха.
- Май и ти ще ми харесаш! - каза доволно Дрейк, след което се запътиха към приятелите си. Брайан сякаш поздравително потупа брат си по рамото.
- Е, аз мисля да се прибирам. - каза Фийби.
- Аз ще те закарам - обади се Дрейк.
- Хей ,Фийб! - викна Клеър, преди тя да се качи в колата, прегърна я и й прошепна в ухото. - И нали помниш какво каза снощи-някои неща, само за отбрани.
- Стига и ти де, пък и е едва обяд! - захили се тя.
- Ти си знаеш, обичам те!
- И аз теб! - извика Фийби и се качи в колата.
- Е, скъпа сега как ще оползотворим деня? - попита Брайан.
- Незнам, нека помислим след като подредим нещата ми у вас.

В колата на Даниел:
- За кое е едва обяд?
- Хах, луда история.
- Кажи де Фийбс... - примоли й се той, а тя естествено не умееше да отказва на мъже с подобно сладко кучешко изражение.
- Е, добре де, ставаше въпрос за...
- За какво?
- За секс.
- За секс ли? Как така?
- Ами, едва обяд е, казах й, че няма начин с теб да правим секс. - изръси набързо Фийби.
- Хаха, очевидно е луда глава, но май и ти си! Знаеш ли никога не съм правил секс по това време на деня, странно...
- Да луда глава е, пък и аз просто те целунах не бихме могли да преминем към това!

- Така ли мислиш? - попита дрезгаво Даниел и спря пред блока на Фийби.
- Аз също не съм правила секс по това време. - каза предизвикателно тя и двамата бързо слязоха от колата и влязоха в асансьора.
Когато Фийби натисна бутона за 11-тия етаж, той веднага я сграбчи. Притисна я до себе си и започна жадно да я целува. Етажите се изкачваха, а през това време, Дрейк се оказа без тениска и с разкопчани дънки. Тогава асансьора спря. Фийби предпазливо се огледа и задърпа Дрейк след себе си. Отключи и бързо влязоха вътре. Той я бутна на стената и диво започна да целува врата й, вдигна ръцете й нагоре и ги притисна, свали блузата й, а тя задъхана тръгна към спалнята, неоткъсвайки устни от неговите. Накрая след дългата игра, двамата се озоваха по гръб в леглото й.
- Бях прав, май наистина ще ми харесаш!
- Я, млъкни, аз вече ти харесвам! - засмя се Фийби, обърна се, сложи ръка на гърдите му и го погледна. Дълго останаха така, вперили поглед един в друг. Тя се оглеждаше в сините му, морски очи, а той я галеше по кестеняво-русата коса. След това се надигна, целуна я нежно и започна да се облича.
- Къде отиваш? - попита тя.
- Имам малко работа.
- Ще ми звъннеш ли после?
- Може би. - той нахлузи тениската си, взе телефона си от шкафчето, махна й с ръка и излезе.
А тя остана замислена между сатенените си чаршафи.

При Брайан и Клеър, които подреждат нещата в къщата:
- Какво е това? - попита Брайан и извади последния сувенир от един кашон.
- Бога на щастието. С момичетата си купихме по един такъв от екскурзията до Мавриций.
- Изглежда странно. - отбеляза той и започна да го върти в ръцете си.
- Знам, внимавай с него, суеверна съм и много си го пазя. - тя се усмихна, взе го от ръцете му и го постави на новото си нощно шкафче.
След това пооправиха и останалите неща. Така денят мина и те изморено седяха на дивана, когато телефонът на Клеър звънна.
- Ало, как си Фийб? - попита тя.
- Добре съм, в конферентен сме всички с Мейси и Емили. - отбеляза тя.
- Е, какво става? - попита Ем.
- Момичета, правих най-страхотния секс в живота си! - изкрещя Фийби. Тогава Клеър разбра всичко и просто слушаше другите.
- Как така? С кого? - ахна Мейси.
- С Дрейк, сладки мои.
-  На Брайан брат му ли, бе ? - изненада се Емили.

И тогава Фийби им разказа всичко.
- Само че, още не ми се обажда. - изхленчи тя накрая. - Вече е късно надали ще ме потърси днес.
- Скъпа, така както го разказа, това най-вероятно е бил и неговият най-страхотен секс, със сигурност си му завъртяла главата! - обади се Клеър най-сетне. След това си казаха довиждане и Клеър се върна в хола при Брайан.
- Липсваше ми! - каза нежно той.
- О, нима? - засмя се тя, седна в скута му, обвила крака около кръста му и прокара пръсти по наскоро наболата му брада.
- Недей така, има вероятност да се влюбя до полуда, г-це Найтли.
Тя не каза нищо, просто се наведе и го целуна. Той обхвана кръста й и се остави в ръцете й. Тя прокарваше пръсти през косата му и той осъзна, че ако продължи няма да може да й устои.
- Може ли да спрем за малко? - каза тихо той, докато Клеър обхождаше с устни врата му.
- Не. - тя се усмихна закачливо и се зае с устните му, докато леко се движеше в скута му.
Тогава той не се стърпя, взе я на ръце и я понесе към спалнята. Постави я нежно на леглото и започна да се съблича.
- Може ли аз да го направя?- попита тя и без да чака отговор, посегна към ризата му. Бавно разкопчаваше всяко копче и накрая я захвърли на земята. Прокара пръсти по тялото му и се зае с копчето на дънките му.
- Нека, аз! - каза той и нежно хвана ръката й, тя легна, а той остана чисто гол пред погледа й. Тя се усмихна многозначително и го повика с пръст към себе си. Той бързо съблече блузата й и без особено затруднение откопча и захвърли сутиена й. Прокара ръка по врата й, след това надолу към гърдите й. Тя изви гръб и той бързо изхлузи дънките й. Нежно целуна стъпалата й и плъзна устни нагоре по краката й. Стигна до бельото й, свали го, повдигна се нагоре и нежно зацелува устните й, дъхът им се сля, след миг телата им също. Клеър простена.
- Съжалявам, заболя ли те?
- Не, скъпи, продължавай! - извика тя и го обгърна с ръце.
Последва ново и ново стенание. Хубавото на огромната къща бе, че няма кой да ги чуе. Предимство бе и това, че Дрийк няма да се прибере.

На сутринта той се събуди пръв, бе я обвил с ръце, а тя бе заспала на гърдите му. Той леко се измъкна, и отиде в кухнята. Направи й закуска и я занесе в спалнята.
- Събуди се, мила моя. - прошепна в ухото й и нежно я целуна по челото.
Тя се размърда, усмихна се и се изправи.
- Охо, закуска ли си ми направил? - каза тя дрезгаво-доказателство за добре прекараната вечер.
- Разбира се, принцесо! - Брайан се наведе и целуна устните й.
- Много добре, г-н Грейсън, много добре. - прошепва му тя и леко захапва устната му.
- Май не ти се закусва още! - той лукаво се усмихна.
- Въобще... - каза Клеър, остави подноса на шкафчето и го придърпа към себе си. Той се претърколи и това бе началото на втори рунд.

По-късно.
- Днес е сряда нали? - попита Клеър.

- Да, защо?
- Утре съм на работа, взех си само три почивни дена.
- Не е нужно да ходиш, можем да се издържаме.
- Аз харесвам работата си, доставя ми удоволствие.
- Ти си знаеш скъпа.
- Даже днес следобед трябва да ида, преди да затвори. Ще подрежда новите издания и ако не съм там, утре ще съм много объркана.
- Разбирам, е добре иди, аз ще изчакам Дрейк да се прибере.

Тогава тя се облече и изглеждаше ослепително в новата си рокля, която бе купила от Ню Йорк.

- Уау, красива си. - Възкликна Брайан и я прегърна докато тя се оглеждаше.
- Когато съм с теб съм много по-красива.