Jul 16, 2010, 8:23 PM
Нищо не знаех (част 4)
8 min reading
Селена се събуди с мисълта: „Какво ще си кажем днес на работа?”. А втората мисъл беше: „Господи, гърлото ми гори”. Изтича до кухнята, пусна силно водата от чешмата да тече и започна да пие направо така, без чаша. След като утоли алкохолната си жажда, унесена отново в мислите си, се запъти към банята. Стигна там, репетирайки наум отново и отново сцената, която би могла да стане днес на работа, тя едва не се стресна, поглеждайки в огледалото. Изглеждаше непростимо. И истината е, че то си е непростимо да пиеш толкова много, след като цял ден не беше сложила залък в устата си. Още по-големият грях беше, че снощи си легна с грима (за което сега горчиво съжаляваше) и сиво-черни блестящи сенки подчертаваха грозно подпухналите ù очи, а миглите ù се бяха спластили от спиралата. Щеше да е истинско предизвикателство да се справи с клошарския си вид и да не развали впечатленията от гримьорските си умения, които всъщност впечатления вече май бяха доста избледнели, заместени от тези за пиянските изп ...
© Таня Атанасова All rights reserved.
Random works
-
-
Path of coexistence Edge of a razor blade An impossible journey The blood drop is split in two to ex...
-
It was a cold winter's evening. I was coming home, the streets were empty and I was hearing dogs bar...
-
The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the ...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
