Те стояха мълчаливо в колата, а тишината звънтеше от обещания. CD-то в колата  нежно  отвличаше вниманието „Не се познаваме, кажи ми „здрасти”, очите ти говореха за бъдещите страсти...”, но всъщност никой не се заслушваше достатъчно. Селена продължаваше наум да си повтаря „Дано не спомене снощи”, но по едно време започна да се чуди защо той действително не отвори дума за това и дори започна да се ядосва. Сякаш изведнъж желанието ù се промени - „По дяволите, кога най-сетне ще заговори за снощи!”. А в неговата глава тревожно прелитаха неуверени мисли. Умираше от желание да я заговори, но колкото повече минути се нижеха, това ставаше все по-трудно и неудобно. Чудеше се какво е подходящо за момиче като нея - той да се престори, че е забравил случката от снощи или тъкмо обратното - да говори за това. Ако беше с друга, най-вероятно щеше да се пошегува глуповато, но сега не смееше. Без да знае защо, си слагаше някакви прегради и я разделяше мислено от другите. Дали беше различна или той прекалено бързо се увличаше?

Най-после спря пред  дома ù. Намали музиката и я погледна, тя също го гледаше, сякаш искаше да му каже нещо. Нямаше идея какво трябва да направи. Затова просто я целуна.

Селена влетя у дома като торнадо и се хвърли на леглото. Цялата беше гореща и не знаеше къде се намира, колко е часът и какво мислеше да прави. Не помнеше нищо след  Целувката. Влезе под душа и започна отново и отново да се връща в тясната кола, объркана от мълчанието му, тъкмо се канеше да излиза. Обърна се да го пита за следващия работен ден и той просто я целуна! После не каза нищо, а тя слезе онемяла и той отпраши с бясна скорост. За момент дори ù се стори, че това не се е случвало наистина. Но, щом затвореше очи, усещаше горещите му устни, стана ù горещо под душа, спря топлата вода, но и от другото кранче сякаш течеше лава. Кръвта ù кипеше - какъв мъж! Сякаш бе изпила десет силни кафета, трепереше и ù бе горещо.

Излезе и като погледна телефона си взезапно реалността я зашемети - имаше уговорка с приятелка и оставаха 15 минути, за да стигне до мястото за среща. Грабна едни изтъркани дънки и широка тениска, среса косата си и тръгна.

Докато седеше на масата в задименото кафе и слушаше нервните разкази на Ина за новата ù работа, тя дори не усети от какво и как, но се пренесе другаде. Този аромат на кафе и вкусът от разтопен в него мед я отведе като на вълшебно килимче пак на онази тясна уличка. Малки кръгли масички и малки кокетни букетчета на всяка, разположени направо на улицата, която пееше мелодично с  хилядите гласове по нея. Мек любвеобилен женски глас, шепнещ на телефона, строг спорещ мъжки глас, весели и пискливи деца. На френски всичко звучеше като обяснение в любов - на любимия, на приятеля, на света. Погледна пред себе си - едно от онези малки симпатични кроасанчета миришеше на уют и нежност. После се усмихна на човека до себе си и постави ръката си на коляното му. Господи - това беше той, Зак! Как се озова в любимата ù фантазия!? Досега винаги беше сама, дори на Айфеловата кула. А наглото му присъствие в мечтата ù сега я правеше лигаво-романтична. Изплаши се от себе си и отново се върна при Ина, опита се да я слуша по-внимателно, макар че беше отегчителна до болка. Говореше вече от 15 минути, без да усеща липсата на въпроси или реакции от Селена.

Целувка за довиждане? Целувка, породена от желания и похот? Целувка, искаща да сложи начало на нещо? Или целувка от онези, които ги дават хората, за които „обичам те” не значи нищо... Как можеше да знае какво означава импулсивното действие на Зак! Дори не бяха излизали на среща, мамка му - той ù беше шеф. Извика наум любимата си мисъл - „Всичко хубаво на този свят или е забранено, или е аморално, или от него се пълнее”. Не искаше да мисли толкова много за това, но не можеше да спре. А как щеше  да дочака утрешния ден и дали изобщо той щеше да донесе поне мъничко яснота. Усети как нещо се пробуди в нея след тази целувка. Нямаше търпение слънцето да се скрие, за да може по-скоро да дойде утре! Отдавна спокойствието ù не беше нарушавано от една-единствена целувка. Мъгливото бъдеще на тази нова тръпка сякаш дори още повече добавяше адреналин  към нервното и очакване. Чувстваше се готова и дори въодушевена да скочи!