Те стояха мълчаливо в колата, а тишината звънтеше от обещания. CD-то в колата нежно отвличаше вниманието „Не се познаваме, кажи ми „здрасти”, очите ти говореха за бъдещите страсти...”, но всъщност никой не се заслушваше достатъчно. Селена продължаваше наум да си повтаря „Дано не спомене снощи”, но по едно време започна да се чуди защо той действително не отвори дума за това и дори започна да се ядосва. Сякаш изведнъж желанието ù се промени - „По дяволите, кога най-сетне ще заговори за снощи!”. А в неговата глава тревожно прелитаха неуверени мисли. Умираше от желание да я заговори, но колкото повече минути се нижеха, това ставаше все по-трудно и неудобно. Чудеше се какво е подходящо за момиче като нея - той да се престори, че е забравил случката от снощи или тъкмо обратното - да говори за това. Ако беше с друга, най-вероятно щеше да се пошегува глуповато, но сега не смееше. Без да знае защо, си слагаше някакви прегради и я разделяше мислено от другите. Дали беше различна или той прекале ...