Не е ли просто една прелестна мистерия как двама абсолютно различни човека могат да се вплетат и да създадат съвършената хармония. Понякога млякото е прекалено сладко за един мрачен ден, а кафето само би вгорчило още повече свъсеното време. Но когато смесим млякото и кафето се получава вълшебната напитка, подходяща за съответното настроение. И ако вмъкнем в този уютен пейзаж една книга и меко одеяло, това е най-завършената фантазия. Или поне това беше за Селена. Тя обичаше удобството и простичките удоволствия. А Зак беше човек на действието, за когото изглеждаше немислимо да прекара цял ден, разлиствайки книга, па макар и интересна.Селена беше като скала, която може да е щастлива дори само съзерцавайки красотата, а Зак беше вълната, която руши спокойствието и. Но се обичаха. Всички останали „но” във връзката им изчезваха, когато бяха заедно. Понякога може да си в пълна с хора стая, дори цяла бална зала, но да се чувстваш сам. А друг път, нечие присъствие запълва цяла зала. Само един чо ...