Здравей, щастие, или поне красив спомен, който искам повече от всичко да забравя.

Знам, че искаш да съм ти приятел, но аз не мога...

Не мога дори да ти кажа здравей, защото е невъзможно да си представя, а аз дори и не искам, какво е да ти кажа „Здравей” и след това да не те прегърна.

Не мога да ти кажа „Здравей”, защото искам да не те бях срещал.

Ти ме научи какво е да имаш приятел,  истински, верен и чист, сега знам, че никога няма да имам такъв. По-добре никога да не знаех, отколкото да го изгубя.

Не мога да ти кажа „Здравей”, защото предпочитам да съм сам, сам в моя свят, където ти не си.

Не мога да ти кажа „Здравей”, защото ти ще се усмихнеш, а аз за тази усмивка живях.

Ще видя малките ти трапчинки, ще се обвинявам защо  вече не светят за мен.

Не искам да ти казвам „здравей”  и не искам да си представям какво правиш сега, защото краката ми се свиват и унивам,  губейки  те.

Не искам да ти кажа „здравей”, защото искам да си щастлива. Щастието идва и си отива с теб, както лебедът умира без своята половинка.

Не мога да ти кажа „здравей”, защото думите болят, а спомените убиват.

Не искам да ти кажа „здравей”, защото те обичам, чувство на което ти ме научи.