Нищо сериозно

Здравей, щастие, или поне красив спомен, който искам повече от всичко да забравя.

Знам, че искаш да съм ти приятел, но аз не мога...

Не мога дори да ти кажа здравей, защото е невъзможно да си представя, а аз дори и не искам, какво е да ти кажа „Здравей” и след това да не те прегърна.

Не мога да ти кажа „Здравей”, защото искам да не те бях срещал.

Ти ме научи какво е да имаш приятел,  истински, верен и чист, сега знам, че никога няма да имам такъв. По-добре никога да не знаех, отколкото да го изгубя.

Не мога да ти кажа „Здравей”, защото предпочитам да съм сам, сам в моя свят, където ти не си.

Не мога да ти кажа „Здравей”, защото ти ще се усмихнеш, а аз за тази усмивка живях.

Ще видя малките ти трапчинки, ще се обвинявам защо  вече не светят за мен.

Не искам да ти казвам „здравей”  и не искам да си представям какво правиш сега, защото краката ми се свиват и унивам,  губейки  те.

Не искам да ти кажа „здравей”, защото искам да си щастлива. Щастието идва и си отива с теб, както лебедът умира без своята половинка.

Не мога да ти кажа „здравей”, защото думите болят, а спомените убиват.

Не искам да ти кажа „здравей”, защото те обичам, чувство на което ти ме научи.