Ния

Тя дойде от нищо. Роди се от жена, която и без това имаше многолюдно семейство. Трудно е да си беден и да изхранваш 9 гърла... Бащата, нехранимайко, обичаше пиячката и ако можеше да се прибира по-рядко вкъщи, отдавна да бе забегнал с някоя сводница. През този ден валеше, кротко, тихо ромонеше, но най-малкото деветмесечния Ноа ревеше от глад. Майка му първо го нахока, а после се опита да му даде шише кисело мляко. Бебето се закроти. Някакво мълчание се заформи в къщичката, ала не беше на добро. По вратата се тропаше ,с пиянски глас Йоцо псуваше, че иска да влезе незабавно. И майката не му остана длъжна и също занарежда....новороденото проплака, а после затърси гърдата на майка си. Йоцо влезе, пак изпсува всичко наред и легна да спи. В такива прекалено хубави условия се роди Ния, едно бебе, което бе като огън. Но другите все още не го знаеха. Майката на 39 години, слаба, с изцапана рокля, с коси, нересани от дни, бдеше над люлката на навородената. Ния беше с тъмно-кестенави коси, очи черни, устни сладки като череши. Роди се, когато и двамата бяха пияни, съвкуплението и изпразването бяха вече факт.
...Минаха почти единадесет години Ния трябваше да ходи на училище, но често баща и намираше причина да я спре. Имаха малка вишнева градина, кой щеше да работи?...
Майката обаче имаше друго мнение, искаше едно от децата и да се изучи, да има професия. Ния бе умна, красива фиданка на фона на мизерията. Бащата продължаваше с пиянските си оргии, но жена му забрани да кани приятелчетата си в къщата. Най-големият Мохамед, на двадесет и три години толерираше Ния, дори веднъж се опита да я опипат в една от стаите, ала получи такъв силен ритник от момичето, че дълго седеше настрани от нея .Ния умееше да помни уроците от малкото училище и някак съпреживяваше моментите, когато бе възпрепятствена да ходи.
На пет

надесет години тя бе свежа като праскова, косите и , устните и сякаш съблазняваха. Умът и бе остър като бръснач. Каза уж на шега, че иска да стане лекарка. Тогава в смейството, освен майка и, всички други се смяха като полудели.
Небраско, съседното момче, произхождаше от заможни родители. Беше пълен, с лунички, малко грозноват, но сърцето му бе чисто. Отдаваше му се историята, затова желаеше да стане археолог.
Ния харесваше колко знания бе натрупал и му се възхищаваше скришом. Тя рядко показваше чувства, благодарение на своите любими родители, които почти всеки ден се караха.
Небраско замина, беше вече на деветнадесет и се говореше че учи в близък университет. Така и беше. Когато си дойде за ваканцията, той се бе превърнал в хубаво двадесетгодишно момче, любопитен и можещ.
Ния, на седемнадесет, го гледаше с нескрито любопитство.
Дъждът ли познаваше човешките тайни?...
Сигурна съм, че Ния е намерила обичта. Щастието е на една ръка разстояние. Само да умеем да го видим. Близо е.