- Ох, пак ли! - възкликна Но Щен Вълк, а след като се повъртя малко, се намести по-удобно и зачака да мине някой, който да му помогне да слезе.
...
- Здрасти, Но - поздрави го отдолу Сянка не много по-късно. - Какво правиш там горе?
- Ами аз само изплюх тук костилката... - започна Вълк, но точно тогава срещна смеещия се поглед на другия, който му каза всичко - той знаеше. Затова и довърши с: - Бера праскови, но нещо не мога да му хвана цаката на слизането. Ще ми помогнеш ли?
- Няма проблем, но първо хвърли една праскова, докато си още горе - съгласи се човекът.
Скоро след това, щом Сянка помогна на вълка да се изсули от дървото, двамата хапнаха по един сладък плод и се запътиха към кръчмата на Хо за вечерната си медитация.