Бистра и Цветан напоследък често разговаряха за кандидатстването. В междучасията и когато се засечаха след училище. Тя копнееше да стане актриса, той – лекар. Кандидатстването беше темата, която ги свързваше, иначе не бяха близки приятели – движеха се в различни компании.
Щяха да положат съвсем различни изпити, но това сякаш правеше общуването им още по-интересно. Обменяха идеи, които вероятно щяха да им бъдат полезни.
Цветан принципно се смущаваше от Бистра, която беше красива и отракана, и даже си имаше сериозен приятел, но когато се разговореха, смущението му се стопяваше. Той минаваше за нърд сред съучениците си, какъвто беше ученолюбив, слабичък и с очилца.
Доскоро тя не му обръщаше никакво внимание, намираше го за скучен, но постепенно разбра, че е умно и чувствително момче и го хареса – дотолкова, че да й е приятно да си бъбри с него за кандидатстването. Другите се учудваха, че двамата са си интересни един на друг. Когато ги видеше заедно, Иван, приятелят й, не се нервираше, защ ...