Не зная кой ден сме. Понеделник ли, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя… Все ми е тая…
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се променят. Нито има с какво да се запомнят.
А и защо да ги помня? Каква е ползата, какъв е смисълът? Нима ще ми увеличат дажбата, ако зная коя година сме? Та тя и без това е голяма. Не достатъчна, а предостатъчна. Хапвам си колкото искам, нежеланото отива нейде другаде. Някой каза, че с остатъците хранели животни, с които после хранят нас. Но това не ме интересува. Животни ли са в храната, зеленчуци, цветя или риба… Какво толкова? Храна има. Това ми стига. Защо да се измъчвам с излишни неща?
Живея в голям град. Много голям. Колко души сме в него – нито зная, нито питам. А и няма кой да ми каже. Най-важното – няма защо да ми казва. Каква е ползата да знаеш къде си, колко като теб живеят наоколо, ...