Пак поет ще се родя.
Примка - времето си нося,
кръв ми капе от врата.
Очи празни - джоб на просяк,
лустро, чалга, суета.
Кичове и силикони,
те са прави, аз греша.
Стихове химери гони
непокорната душа.
Бедна съм, сърце богато,
затова и ме боли.
Бяла врана, в черно ято,
оцелява. Надали.
Ще останат шепа думи,
дано някой спомене.
За различните - куршум и...
Никога на колене!
Да! Крилете, пред хомота!
Слънцето с очи следя.
И да имам три живота,
пак поет ще се родя.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Може и в мравка да се преродя, но ще е гъделичкаща, хапеща...
