Пак поет ще се родя.

Poetry » Other

804 8 10

Примка - времето си нося,
кръв ми капе от врата.
Очи празни - джоб на просяк,
лустро, чалга, суета.

Кичове и силикони,
те са прави, аз греша.
Стихове химери гони
непокорната душа.

Бедна съм, сърце богато,
затова и ме боли.
Бяла врана, в черно ято,
оцелява. Надали.

Ще останат шепа думи,
дано някой спомене.
За различните - куршум и...
Никога на колене!

Да! Крилете, пред хомота!
Слънцето с очи следя.
И да имам три живота,
пак поет ще се родя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Пепи, Силвенце, благодаря ви!

2019-05-25T11:12:40+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Като стихия е стихотворението ти, Наде. Силно и категорично!

2019-05-25T10:58:27+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Бунтарите и последователите на Прометей придвижват света напред! Само така - категорично и непреклонно!

2019-05-24T11:36:35+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря, Гавраил, Роси! Обожавам Висоцки! С неговите песни "противодействах" на разните "Радки пиратки" и подобни. Може и в мравка да се преродя, но ще е гъделичкаща, хапеща...

2019-05-23T19:57:23+03:00
генек (Георги Коновски)

Грешка! Не вземай решения за следващите. Остави прераждащите се да бъдат доволни, тихи, безконфликтни, кротки... И унифицирани със света наоколо си. Ти си едно - после кой знае кой какво ще е. Ей го - един бил ирландска пастирка, пък се превърнал в хилещ се кретеноид. Щастлив идиот...
Хубаво. И малко плашещо...
Помниш ли любимия ми Висоцки - песничката за прераждането на душите?
Та - бързай бавно, както казала бабата на заека.
Така си добре, душата ти да пробва и други състояния. Познанието идва в сравнението - девиз на Дон Хуан Тенорио...

2019-05-23T19:08:09+03:00

Нормален 🇧🇬

Не зная кой ден сме. Понеделник ли, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя… Все ми е тая…
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се пр ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy, Humorous

2019-05-22T08:02:33+03:00 1.3K 5 18

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0