19,00 – 19,30 часа.

Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…

По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…

-  Бях до нашите на село – обяснява ми той – И тъкмо тръгнах за града, шефът се обади. Та ей ме…

-  Остави тия битовизми – казвам му – Дай нещо по станалото…

И Здравчев започва обстойно:

-  Курортът е почти празен. Има малка група студенти – на евтинийката дошли. Осем човека, довел ги синът на Перлов…

-   Синът на Перлов ли? – прекъсвам го и  се сещам, че Перлов има дете, което сам отглежда след развода си преди много години. Такъв или онакъв, но в града хората го уважаваха заради огромната любов към момчето и полаганите за него грижи – Там е и самият Перлов…

-  Да, току-що говорихме. Знаеш – той е големият бос тук, но неофициално. Официално има някакъв управителен съвет, има един Димитров… Но Перлов върти нещата зад паравана. Говорихме и той ми предостави всякакви права тук. Тъкмо разглеждам местопрестъплението… Ужас…

То остава да е радост… Петима мъртви… Такова нещо не помня…

-   Чух – дете…

-   Даааа… Петгодишно момиченце… - чувам как преглъща. Разбирам – Здравчев има дъщеричка на три годинки – Ваня Пейчева… И майка й – Христина Пейчева. Плюс двама студенти – Тодор Минков и Ангел Калчев. Убита е и камериерката Зейнеб Мехмедова…

-   Оръжие?

-   Рани от куршум. Не мога да определя марката на пистолета, но е деветмилиметров. От пръв поглед се вижда. Всички са разстреляни – буквално разстреляни в стаята на Пейчева. Тя е служителка в „Тексинвест“ – дъщерна фирма на „Олдтранс“, която пък през още две фирми е част от конгломерата…

-  „Персин“?

-   Не е трудно да се досетиш. Да, на Перлов е…

-   И защо са там тия хора? Колко са?

-   Благородният чорбаджия ги извел на тиймбилдинг – 60 служители в няколко негови фирми. Използва тихия момент преди сезона, а и на хората си осигурява някои социални придобивки, казано по джурналистически…

-   Шестдесет души… - казвам замислено – Доста, доста…

-   Отделно са осемте студенти, както и няколко семейства… Абе, с обслужващия персонал тук има над сто човека…

-   Къде тук? – питам сепнато…

-   В хотела, в „Марина перла“… Нали ти казах – големият чорбаджия е тук. Веднага се обади и всички служители бяха събрани в ресторанта на хотела. А гостите и без това са тук – извън сезона само този хотел е отворен за тях…

-    Местопрестъплението?

-    От там ти звъня – на мястото съм. Стаята на Пейчева. Никого не пускам, чакам те…

-    А преди теб?

-    Перлов каза, че изстрелите се чули ясно навред. Веднага дотичали хора, но имали достатъчно акъл… Или от страх… Но никой не е влизал вътре. Вратата е  отворена, виждат се убитите, обаче не са пипани… Знаеш ли…

Замълчава…

-    Какво?

-   Мисля, че и убиецът не ги е пипал. Стрелял е и е тръгнал. Или е много самоуверен, или е отличен стрелец…

Замислям се…

-   Ало…

-  Да, да – не съм затворил… - казвам…

-  Пред хотела те чака секретарят на Перлов, ще те доведе. Той самият е в ресторанта. Сервират всичко – без алкохол. Сам ли си?

-  С Милчев – да. Но идва и друга кола – с Каменов и Василев…

-   Тоя ли бе…

Прекъсвам връзката, минали сме бариерата, още един завой и спираме пред големия вход на „Марина перла“…

19,45 – 20,30 часа.

Натам – типичният хаос в началото на едно разследване. Хаос – за публиката. Посреща ме нисък, почти млад човек и, докато каже името си, зад колата на Милчев спират още три коли. В едната е екипът от експерти. Махвам отдалеч с ръка на доктора, учтиво поздравявам и останалите, които направо влизат и се запътват към местопроизшествието.

От другата кола слизат Каменов и Василев, а зад тях петима униформени се присъединяват към Милчев и отиват да разположение на Здравчев – да подсигурят терена…

В този момент пристига и линейка, после втора… Петима убити…

Изчаквам колегите…

Каменов се усмихва, мъхестият пояс под носа му се разтяга. Облечен е младежки – дънки, яке, кривнато леко кепе. Почти като мен, само дето аз предпочитам по-дълбоката бейзболна шапчица…

Изпреварва го Василев. Много приятен на вид е – до степен диабетно натрупване. Светла коса, пригладена, легнала, никакви косми извън разрешеното. Тоест – лъска като тиган на месечина. Май се бръсне два пъти на ден…

-   Здравей, колега – изстрелва отдалеч…

-   Здравейте, колега – наблягам – Каменов, приятно ми е да се видим, млади момко…

Каменов се усмихва още малко – ако можеше, щеше да направи двоен пояс от усмивка на лицето си. После се сеща:

-    Наистина ли петима са убити?

-   Да… За съжаление… - казвам му мрачно. После се сепвам – Хайде да вървим…

И влизам в хотела…

Който е висок – 12 етажа, просторен – само фоайето е нейде над двеста квадрата, модерно обзаведен. От близкото барче се появява Перлов – с посребрени коси, слаб, леко прегърбен. Има нещо особено във външния му вид – може би резултат от фитнеса и грижите за себе си...

-   Здравейте – казва ми той и протяга ръка. Стискам я. После Перлов леко се покланя на Василев и Каменов...

-   Да седнем – кани ме той, разпервайки ръка към бара. Кимам съгласен, но давам нареждане на Каменов да отиде на местопрестъплението и присъства на огледа вместо Здравчев. Перлов му обяснява къде на третия етаж е стаята на Пейчева и момъкът се понася към асансьора.

Следва кратък разговор с Перлов – как е, как започва сезонът, вървят ли фирмите, чиито служители са на тийм билдинга...

Нищо особено – не се оплаква, сезонът тепърва ще почне, засега само се подготвят, събирането е било успешно. Вече трети ден са тук, хората следват плана за процедури, разкършват се, на другия ден смятали да отидат до близкия скален манастир, обаче...

В този момент пристига Здравчев. Поздравява, сяда в запазения за него фотьойл...

Перлов директно започва:

-  Знаете, че имам известен опит и то не само житейски. Пейчева работеше в „Олдтранс“, счетоводителка. Самотна майка е, аз лично й предложих да вземе детето със себе си. Защо да плаща на гледачка, а и малката да се травмира, докато чака майка си? Студентите също работят във фирмата – почасово. Но нали тийм билдингът е за всички, реших да взема и тях. Не ми струват много, а подобни разходи се помнят от служителите. Зейнеб не познавам добре. Мисля, че от две години е в хотела, но просто не съм я срещал. Тя обслужва тоя етаж, а моят апартамент е на последния. Но, както ми каза Димитров... – забелязва погледа на Василев и пояснява – От управителния съвет тук. Ей го там, ще ни изчака. Другият е Станчев, управител на хотела. Оставих ги настрани, но всеки момент ще можете да ги разпитате...

Кимам утвърдително и Здравчев побутва Василев. Задачата е за него...

-  Няма да е лесно – казва Перлов – Над сто човека са тук. Обслужващ персонал, ремонтчици, гостите...

Ясно ми е, но... Трябва...

- Нещо казахте за камериерката, господин Перлов?

- Да… Тя живее в близкото село. Мъжът й също работи в комплекса, и той е тук…

-  Каква връзка имаха Пейчева и момчетата?

-  Правилно казвате – „момчетата”. Те са си... бяха момчета. Студенти. Преди година започнаха работа при нас – вижда учудения ми поглед и отбелязва – Попитах Мишо, секретаря ми. А той знае всичко. Което не знае, има го в айпада си. Та ми каза, че Тодор Минков и Ангел Калчев са постъпили на работа в началото на миналата година. Почасово – по 4 часа на ден. В информационно-компютърния отдел. Нещо като общи работници в отдела. Работа по документи, обработка на данни... Били сериозни, изобщо не допускали грешки. Което е много важно за работата ни. Затова  плащаме добре на компютърджиите. И, трябва да призная, при първа грешка уволняваме. Защото подобни грешки имат понякога катастрофално значение. Не ги познавах, но щом са издържали тая първа година – свестни момчета ще са били...

Перлов вдига ръка и зад него се появява Нисък, стегнат, все още млад човек.

-   Моят секретар – Михайлов. Мишо...

Мишо му подава един айпад...

-   Наредих му да прехвърли тук личните дела на убитите. Четирите... Малката, за съжаление...

Замълчаваме...

Малката никога няма да има служебно досие. Дори свидетелство за първи клас няма да получи...

-   Здравчев, - казвам на колегата – върви в ресторанта и започвай събеседването...

-   Отделили сме три сепарета – казва секретарят – отдалечени са от общата част, може да разговаряте с хората, без да ви наблюдават и слушат...

-   Благодаря! Аз идвам след малко, ще надникна горе, при Каменов...

И тръгваме...

Перлов остава на мястото си. А при него отиват двамата от съседната маса. Мишо, разбира се, остава прав зад боса си...