Бързо и неусетно лятото отмина като перце, което понесено от вятъра се беше изгубило из безкрайното синьо небе. На мястото на топлия и усмихнат Август сега царуваше сивият и студен Ноември. Той отмъкна ярките слънчеви лъчи и ги скри зад големите си натежели и мрачни облаци, покриващи цветното някога небе. Студът се разстилаше като гъста мъгла, обгръщайки всяка частица от природата с ледената си прегръдка. Всичко живо, притихнало под сивото наметало на настъпващата зима, търсеше да се скрие в някое уютно и топло кътче.
На фона на мразовитото време, по улиците поривът на вятъра разнасяше малкото останали пъстри есенни листа. Отстрани изглеждаше като неспирна гоненица от цветове. Погледнеш и виждаш пред себе си златисто листо, което се лута в различни посоки, търсейки своя път, а след него идва друго-оранжево, после червено, и още много други, които оформят след себе си цветен килим. Самотните оголени клони на дърветата се поклащат в унил танц, докосвайки върховете си сякаш, за да се утеш ...