Трак....трак...трак. Какъв е този шум?...трак..Къде съм?...Така, таван, доста голям, черен и празен, крушка, която се мята насам - натам, прозорец, аха в стая съм.
Чувствам се странно, като след дълго пробуждане... Уффф и тая светлина...ще ослепея.
То явно сега се събуждам, ама нищо не помня,...нищо не съм сънувала...,а сънувах красиво.
Даже май не бяха сънища или поне така ми се искаше. Сънувах, че летя...едно такова леко
се носех..ех, че приятно....трак...трак...И този шум май ми е познат от някъде...трак.
Усещам странна миризма, непозната до сега...а така ме унася, унася. Я да изляза навън
да се поразходя, че тук направо се задушавам...Няма врата!...Господи, аз съм затворена!
Спокойно...без паника!Все трябва някак да съм влязла тук..трак...трак. Огледай се добре
Паниката е замъглила съзнанието ти.Трябва да има някъде нещо, гледай, гледай...
Помисли..не се оставяй на страха да те победи.Трак...трак...трак. Шумът става все по - силен
и непоносим - трак...май идва някой...трак..по - до ...