Nov 6, 2010, 12:30 PM

Нов свят

  Prose » Others
992 0 1
1 min reading

                            Нов свят

Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели, че слънцето да е излишно?... Ще има ли хора?! Не, това би направило света същия, толкова грозен, че красотата би се превърнала в есен и би умряла през зимата... А в твоя свят ще има ли сезони? Да, всеки ден е различен сезон, някои сезони са тъжни, други закачливи, трети омърлушени и болни. Сезоните имат ли чувства? Разбира се, нали затова и ние имаме. И все пак, много трудно е да си построиш свят. Невъзможно е! Не, просто е трудно да намериш материалите за него, трудно е да го сглобиш, без да навредиш на себе си. Не те разбирам... В колко свята живеят хората? В един. Не, в толкова много, че никой не може да ги преброи. Една усмивка е част от друг свят, вятърът, който приятно се увива около палтото ти, те бута към друг свят, снежинката, която те ощипва по носа зимата, идва също отдалеко и за миг прекъсва танца си, за да ти разкаже за себе си. А ти била ли си във всички тези светове? Не, разбира се, че не, аз не искам да дойда, а да се отправя към такова място - леко хладно, че кожата ти съвсем незабележимо да настръхва и толкова светло, че тъмнината на небето да ти се струва точка, която можеш да закриеш с пръст. Хубаво е да знаеш, че подобни места не са просто измислица. Откъде си убедена? Просто заспи и ще ги видиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...