Новата Алиса
Краката ù бяха прашни от цялата изгазена кал по света. Очите ù светеха в мрак. Тя приреса отрязаната си коса и облече най-хубавата си рокля.
Да, това беше Алиса, но не онази, която знаем от приказките, тази беше объркана, тъжна и мълчалива. Тя протегна разранената си ръка, за да откъсне последната роза от скицника си. Тази роза ухаеше на измислица и Алиса вдиша уханието ù с наслада. Пътят към съвършенството беше осеян единствено с недъзите на илюзии. Алиса обичаше да вдишва аромата на целия измислен свят, който си беше сътворила. Но краката ù стъпваха по прашната земя, очите ù виждаха тъмните облаци над главата ù, тя усещаше студ. Това ли беше действителността?! Тя не можеше да я приеме, затова отново се гмурна в своя въображаем свят. Отпи глътка от еликсира на забравата и запя песничка далече от всички - , цялост без цел, мисъл без отговор, свят без цветче, сълза без вкус, вик без ехо''... В главата ù нямаше мелодия, само думи, последните думи, преди да изчезне магията... ...