Новинар

                                                       Новинар

    Тя дойде неочаквано. Пристигна неканена от другата страна на океана, от Америка. Отвори вратата без да почука и седна на масата.
Бедността се настани между нас и заживя безгрижно.
    Надеждата се изправи и горда си замина. А от някъде се появи страхът. Той се загнезди между очите на хората, промуши се през погледа и се скри в сърцата. Облада душите им.
    И Огнян се боеше. Нямаше сигурност, работата намаля. А на него малко му оставаше да се дипломира като журналист. Един семестър само.
    Печатаха понякога негови работи, но къде ти с тези хонорари беше невъзможно да се живее, камо ли да си платиш за
обучението. Оставаше му само един семестър. Един семестър...

    Умореният булевард се опитваше да спи, но безумният вятър не го оставяше на мира. Вятърът тичаше между блоковете,
завираше се по храсталаците и изскачаше изподран за да засипе булеварда с изсъхнали тополови листа, пясък и съчки.

    Един семестър. А после? - грамотен-безработен!
    Главният редактор на вестника Кръстев, му го беше рекъл много точно: "Открий пръв новината, дай ми заглавие гръмко, а пък аз ще ти дам двоен хонорар, троен дори! Аз, момко, купувам и продавам новини! Но-Ви-Ни!"
    Огнян погледна часовника си. Минаваше три след полунощ. Облече се, излезе, заключи врата и се изгуби в тъмното. Таванчето му остана будно да го чака.
    Един час по-късно тревожен звън разбуди главния редактор.
    - Господин Кръстев, гори Народното събрание!
    Кръстев живееше наблизо и се появи тутакси. Дежурният редактор го посрещна с вдигнати рамене. Нищо не знаеше. Всеки момент се очакваше официално съобщение от полицията и пожарната .
    Кръстев хукна по стълбите, отвори канцеларията и щракна електрическия ключ. Светлината на луминисцентната лампа предателски се отрази от бял лист на пода. Главният редактор се наведе и го взе. Намести си очилата, които постоянно висяха обесени на врата му и се зачете:

    "Горя Народното Събрание

    Днес рано сутринта заляха с бензин вратата на Народното Събрание и я запалиха. От паркираната наблизо полицейска кола изскочили служителите на реда, но само уведомили пожарната за случващото се. Пожарната не е пристигнала навреме
и вратата изгоряла напълно. Силният вятър и сухите листя били причина за забавянето на огнеборците.
    Полицията пореден път не могла да предотврати престъплението..."

    Докато Кръстев четеше тези редове, лампата в таванчето на Огнян уморено премигна и затвори очи.
    Слънцето вече се прозяваше. Някои хора се събуждаха от сън,  а други си лягаха.

СО16042014СФ