Минаха 10 години откакто живеем по Новия Закон. Казаха ни, че всичко вече е наред, че всичко е така, както трябва да бъде.
Следвахме закони, които не разбирахме, ядяхме храна, която не харесвахме, обичахме като по задължение.
Животът ни коренно се промени,но аз не желаех да живея така, мразех този живот, мразех всичко, което правеха в името на Нашата Държава. Ала какво можех да направя аз едничка срещу всички.
Хората обичаха Закона, обичаха това, което трябваше да правят, може би аз бях единственото разумно същество тук.
Наскоро разбрах, че смятат да ни слагат чипове, нещо като джипиес, за наше добро: "Всеки трябва да знае къде точно се намира, всеки трябва да бъде полезен". -Хората ликуваха от тези думи, бяха щастливи за своето поробване... аз не ги разбирах.
Дойде денят, в който трябваше да ни слагат чиповете, изпаднах в дълбока паника,не знаех какво да правя, не исках този чип,не исках Държавата да ме управлява... трябваше да измисля план. И тогава се сетих... спомних си, че онзи де ...