Новият ред
Минаха 10 години откакто живеем по Новия Закон. Казаха ни, че всичко вече е наред, че всичко е така, както трябва да бъде.
Следвахме закони, които не разбирахме, ядяхме храна, която не харесвахме, обичахме като по задължение.
Животът ни коренно се промени,но аз не желаех да живея така, мразех този живот, мразех всичко, което правеха в името на Нашата Държава. Ала какво можех да направя аз едничка срещу всички.
Хората обичаха Закона, обичаха това, което трябваше да правят, може би аз бях единственото разумно същество тук.
Наскоро разбрах, че смятат да ни слагат чипове, нещо като джипиес, за наше добро: "Всеки трябва да знае къде точно се намира, всеки трябва да бъде полезен". -Хората ликуваха от тези думи, бяха щастливи за своето поробване... аз не ги разбирах.
Дойде денят, в който трябваше да ни слагат чиповете, изпаднах в дълбока паника,не знаех какво да правя, не исках този чип,не исках Държавата да ме управлява... трябваше да измисля план. И тогава се сетих... спомних си, че онзи ден на работа дочух колежката ми Даян да разправя за някакво място, наречено "Джунглата". Никой не знаел точното му местоположение, но се говорело,че било някъде на Север,може би близо до Лендър, там хората живеели без протекцията на Държавата. Тогава не обърнах особено внимание на думите й,но сега,те бяха единственото нещо,което ми даваше утеха,че мога да се измъкна от този Ад.
Бяхме подредени по възраст,тези над 20 години, трябваше да отидат в Държавната болница вдругиден. Имах само два дена да,за да намеря това място.
Събрах малко багаж и храна и тръгнах на Север.
Пътувах цяла вечер,но най-накрая стигнах до Лендър,никога не бях виждала този град,беше доста пуст,хората изглеждаха много съмнителни,но нямах особен избор .Влязох в един бар,поръчах си Уиски с лед, всичко ми беше дошло в повече,бях много уморена.Барманът изглеждаше мил,реших,че тъй като е местен,може би ще знае къде се намира "Джунглата".Затова реших да го попитам.
-Не мисля,че е уместно тук да го обсъждаме-каза барманът,със сериозно изражение-Последвай ме.
Барът имаше мазе,влязохме вътре.В началото много се изплаших,имайки в предвид ,че бях и леко пийнала,не знаех какво може да ми се случи,но реших да му се доверя.
Мазето беше мрачно,той запали лампата .Стаята беше мръсна и имаше една голяма маса със столове .Седнахме и той започна да говори.
-Причината,поради която най-вероятно питаш за това място едва ли е случайна.Всички напуснаха този град заради тези чипове,никой не желаеше да живее по правилата на Държавата, затова всички се преместиха в "Джунглата".Предполагам ти имаш същите намерения.Аз ще ти помогна-каза мъжът.
-Ще ви бъда много благодарна ,ако наистина ме освободите от тази лудост.-отвърнах аз.
Той ми даде една карта,беше ръчно направена,мястото ,до което водеше тази карта беше "Джунглата".Тръгнах по начертания път,стигнах до една тревиста местност,беше пусто,нямаше никой.Ударих на камък, човекът явно ме е метнал.В този момент всичко причерня....
Събудих се на един стол,бях на някакви системи,а до мен имаше един средно-голям екран.На него беше показано същото пусто,тревисто място, на което се бях спряла.В този момент в стаята влезе една добре изглеждаща дама,в бяла престилка.Гледаше ме толкова жално,сякаш съм извършила някакво голямо престъпление. В ръката си държеше някаква розова спринцовка,заби я в ръката ми.
-Спокойно ,ние ще те поправим -каза младата дама.
Това бяха последните думи,които чух.Отново всичко пропадна в мрак.
© Белослава Танчева All rights reserved.
