Ето, че всичко се оправи и Михаела си възвърна духа. Тя отново беше силна, бодра и щастлива. Михаела вече бе станала жена на тридесет години и най-важното, тя вече бе майка на две прекрасни дъщери. Михаела имаше щастливо семейство и много любящ съпруг. В тяхната къща главна роля играеше любовта, щастието и подкрепата. Но имаше нещо за което, тя много се притесняваше, и това беше да не изгуби това ценно семейство. Голямата и дъщеря Сузана беше 8 годишна и приличаше много на нея. Малката и дъщеря Виктория беше шест годишна, тя пък беше копието на баща си. Но, ето че съдбата беше готова отново да разруши спокойствието на сплотеното семейство. Една сутрин когато Михаела и момичетата закусваха позвъня телефона и тя стана да отговори. От този момент нататък започваше жестокия живот на Михаела, за да оцелее заедно с двете си дъщери. Беше съобщено на нея, че мъжът и е мъртъв, който е бил застрелян. Тя направо изпадна в шок и не можеше да повярва, че отново всичко това се случва с любимия и човек. Беше побъркана плачеше, викаше, крещеше хвърляше всичко около себи си из стаята, а момичетата бяха уплашени и разтревожени за нея. Михаела погреба мъжа си и се чувстваше много слаба даже не виждаше и дъщерите си, които имаха нужда от нея. След два, три месеца Михаела осъзна, че вече трябва да се грижи за семейството си и, че дъщерите и имат нужда от нея, все пак само тя остана тяхната подкрепа. Младата жена обеща на себе си да намери убиеца на мъжа си, за това заведе момичетата при майка си. Тя всеки ден от сутрин до вечер стоеше на мястото където беше убит съпруга и. Полицията с всички сили търсеха някаква следа, за да тикнат в затвора жестокия убиец. Една вечер около полунощ позвъня телефона и Михаела се събуди, за да отговори.

- Ало!

- Да красавице отговори един много познат глас.

- Кой сте? Разтревожена попита Михаела.

- А а а не ме ли позна? Каза отново мъжът.

- Не! Отговори Михаела.

- Е е хайде де как така ме забрави много бързо и нашата силна любов каза мъжът.

- Това никак не е приятно отговори Михаела и затвори телефона.

Телефонът отново позвъня, тя пак вдигна, а мъжът и каза:

- Още един път, ако затвориш този скапан телефон почвам да убивам наред, първо майка ти, после двете красавици.

Михаела много се разтревожи, плачейки каза:

- Какво искаш, какво кажи остави дъщерите и майка ми, откъде ги намери, кажи какво става за Бога?

Мъжът каза:

- Аз убих мъжа ти и сега ще убия останалата част от твоето скъпо семейство, и ще останем само двамата щастливи за цял живот, и ще родиш нашите деца, и ще заживеем щастливо до край.

Михаела викайки каза:

- Ти си полудял направо, какво говориш, как можа да убиеш него, защо кажи?

Мъжът отговори:

- Отдавна наблюдавам теб и всичко около теб, откакто ме остави заради мъжа си нямам един хубав ден и реших отново да те върна при себе си и да сме отново заедно. Чуй ме добре ела в къщата на майка си да решим всичко лице в лице и тогава ще реша да ли да не убия останалата част от тебе.

Михаела веднага затвори телефона и хукна към къщата на майка си. Но тя бе умна жена, обади се на полицията за помощ.

Младата жена беше пред вратата на къщата, но се страхуваше с какво ще се срещне като отвори вратата. Влезе, тя притеснена вътре и какво да види всички са вързани и лежат на пода. Тя почна да крещи и да удря мъжа, който държеше в ръката си пистолет. Те почнаха да се боричкат, а в същото време полицаите нахлуха в къщата и арестуваха страшния мъж.

Михаела веднага прегърна майка си и дъщерите си и им разказа за тяхната история с непознатия за тях мъж. Те преди имали връзка след смъртта на беглеца, но Михаела разбрала, че този човек не е подходящ за него и го оставил и се омъжил за бащата на момичетата. Всичко беше вече наред, момичетата отиваха на училище, Михаела имаше сладкарница, където заедно с майка си приготвяха вкусни торти и сладкиши. Тя беше много благодарна на Господ, че дъщерите и са живи и здрави и си обеща да ги пази до края на живота си.