1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарницата на бай Пешо. Беше един от най-щастливите им дни.
Всичко бе добре до днес, когато сутринта бай Щерьо му заяви, че липсват две кутии локум. Провериха няколко пъти, броиха кутии и фактури, а погледите, които старият бакалин му хвърляше, недвусмислено говореха, че подозира точно него.
Почти разплакан, Стоянчо хукна навън, без да се обръща. Не бе получил заплащането си за последните две седмици, но честта му беше по-важна.
Вътре бай Щерьо подръпваше мустака си и се чудеше какво да направи. Нямаше да му е мъчно за момчето, но имаше нужда от помощник в склада. Сам нямаше да може да се справи, боляха го и кръстът, и ръцете. А откъде щеше да намери друг, който да се съгласи да пренася щайги, ка ...