Flavia_Fiore (Ф Ф)
69 377
20.06.2021 г., 0:34 ч.

 Ново начало 1 

  Проза » Разкази
463 3 13
4 мин за четене

 

1.

- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.

Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарницата на бай Пешо. Беше един от най-щастливите им дни.

Всичко бе добре до днес, когато сутринта бай Щерьо му заяви, че липсват две кутии локум. Провериха няколко пъти, броиха кутии и фактури, а погледите, които старият бакалин му хвърляше, недвусмислено говореха, че подозира точно него.

Почти разплакан, Стоянчо хукна навън, без да се обръща. Не бе получил заплащането си за последните две седмици, но честта му беше по-важна.

Вътре бай Щерьо подръпваше мустака си и се чудеше какво да направи. Нямаше да му е мъчно за момчето, но имаше нужда от помощник в склада. Сам нямаше да може да се справи, боляха го и кръстът, и ръцете. А откъде щеше да намери друг, който да се съгласи да пренася щайги, кашони и чували при такова заплащане?

Сети се, че беше чул, че Марин в къщата на ъгъла имал някакви затруднения. Може би той щеше да се съгласи да прати някой от синовете си. Те не се славеха с особена интелигентност и бяха подходящи за тази работа.

Бай Щерьо врътна ключа на бакалията и се запъти към дома на Марин.

- Къде си тръгнал, бай Щерьо? – дочу глас зад гърба си, обърна се и видя сина на стария си съученик Стамен.

- Ох, имам си грижи.... Стоянчо напусна и съм тръгнал да си търся нов помощник.

- Е, значи днес е щастливият ти ден, защото ме срещна!

- Ааа, знам те аз теб, ще искаш голяма заплата, каквато аз не мога да си позволя.

- Не говоря за това аз да работя при теб. Слушай, отивай бързо при кмета! Имало някаква програма за реинтеграция на затворници.

- Затворници ли? Как пък не! – намръщи се бай Щерьо.

- Много важно, че са затворници. Не става въпрос за убийци и рецидивисти, а за хора с дребни провинения.  Ще работят за теб, а заплатата им ще я плаща държавата!

Очите на бай Щерьо светнаха.

- Това сериозно ли е така? – попита той обнадежден.

- Да, а има дори и някакво стимулиращо заплащане за работодателя.

Бай Щерьо вече беше на път към кметството.

 

..........

- Щерьо, ела бързо! – изкрещя съпругата му Катя.

- Какво има? – отвърна мъжът и остави пакетите със захар.

- Ти ли взе парите, които бяхме отделили за доставчика на месо?

- Не, защо да ги взимам?

- Е, няма ги в кутията!

Двамата хукнаха към склада, където новият им служител, препоръчан лично от кмета, разтоварваше тенекии със сирене.

В помещението обаче нямаше никого...

- Ще му дам аз на кмета една реинтеграция – изсъска бай Щерьо, грабна една палка салам - първото нещо, което се препречи пред очите му и тръгна да се разправя с градоначалника.

 

2.

 

- Седни, бай Щерьо! Станало е някакво недоразумение.... – запелтечи кметът.

- Какво недоразумение? Четири хиляди лева ми липсват!

- Съпругата ти вече се обади и ми разказа какво се е случило. Остави този салам и се успокой! Пак казвам, някакво недоразумение е...

- Дойдох тук преди две седмици, за да бъда полезен за обществото, да дам възможност на провинили се индивиди, защото вярвах, че всеки има право на втори шанс. Ти лично ме убеди, че човекът бил много свестен, бил в затвора, защото блъснал някого с автомобила си, а това може да се случи на всеки. И аз ти повярвах и го наех. А ето какво получих за добрината си! Сега си искам четирите хиляди лева – и не ме интересува от общинските пари ли ще ги вземеш или от твоите лични.

- Току-що разговарях с наетия от теб Иван Драганов и той твърди, че изобщо не е започвал работа.

- Така ще трърди естествено! Как да не е започвал? Две седмици вече работи в бакалията.

- Когато ти дойде и ти предложихме да го наемеш, разговаряхме с него и той се съгласи. Но на следващия ден някаква жена му се обадила, представила се за моя секретарка и го информирала, че работодателят в крайна сметка се е отказал да го наеме.

- Какво се опитваш да ми кажеш?

- И аз не знам точно какво се опитвам да кажа...

- Че някой друг е идвал на работа при мен?

- Ами.....май така излиза....

 

Следва продължение...

© Ф Ф Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??