Първите лъчи на утрото пробиха през завесата и бавно обходиха стаята, след това настоятелно се задържаха върху леглото и тя се пробуди. Отвори клепките, които покриваха големите и черни като маслини очи. Ненадейно съзря, че нейният любим бе приседнал до полувисокия барплот с гръб към нея и светлината. Много скоро ароматът на прясно сварено кафе приятно погали сетивата ù. За миг тя притвори очи и си спомни предишната нощ. Усмивка от щастие весело заигра по лицето ù. Все още не можеше да открие отговор на въпроса, какво го бе накарало да остане и да не си тръгне, както правеха всички останали клиенти. Но той беше различен – в продължение на две седмици идваше всяка вечер и я караше да се чувства отново желана. С ласките и усмивките си той успяваше да премахне лошите спомени за прекомерна грубост и арогантност от страна на останалите. Всеки път успяваше да накара нещо в нея отново да тръпне.

          Тя отвори бързо очи, сякаш за да се увери, че той все още е там и не е плод на нейното въображение. Толкова спокоен, той все още беше приседнал с гръб към нея и отпиваше малки глътки от горещото кафе. В този миг леко помръдване от нейна страна накара леглото издайнически да просъска. Младият мъж бавно остави чашата си върху плота, обърна лице и топлите му очи се впиха в нейните. Усмивка озари и неговото лице. Не беше нужно да си казват каквото и да е - и двамата мислеха за едно и също нещо. Той стана и се приближи с елегантна походка. Положи ръка на челото ù, плъзна я по тъмните къдрици и устните им се сляха в миг от вечността.

         Нямаше и капка съмнение, че това е началото на една нова любов и за двамата.