Нула и Юни

    Посвещавам на Alegoria Venus

    и Venus Christ

Нула и Юни

1.

    Студ!

    Прибира ме пак в мен. Затваря ми очите. И ме връща в безсъзнанието ми. Заскрежените ми коси са късо подстригани…

    Морска вълна я прибра вкъщи и заключи вратата отвън. Огледа се в тъмнината. Сама е. Все още.

    Почувства как празната крушка потрепери. Светлината изстена и заспа поръсвайки килима с електрически съсиреци. Нула падна на колене и заплака, а оживелите лица от картините по затискащите я стени й се усмихнаха успокояващо. Ако можеше да ги види щеше да разбере, че все още е сама. Побегна през затворените си очи към вратата, но тя все още беше заключена. Плъзна се под нея и заслиза течна по стълбището. Изле-зе на улицата и се препъна в търкалящите се наоколо порои от хора. Затича се. Ускори по наклона, по който се надпреварваха подаръци обратно в морето…

    (жертвоприношение, Нептуне)

    …но все още се боеше.

    Всички са слепи, но разбират за миризмата на тялото ми. Спирам за малко. Колкото да вдишам от другите и да погледна нагоре. Небе. Продължавам да се търкалям мрачна в мислите си. Къде са сивите вълни, в които слънцето плуваше вчера?

    Морска вълна прегърна Нула и я върна обратно в леглото й.    

2.

    Юни се събуди под черно-бели дъги и облече сивото си палто. Тази сутрин беше доволен. Пресегна се към нощното шкафче и взе една от най-хубавите си усмивки. Положи я внимателно върху завивката, погали я и я приюти при себе си. Несръчно се повдигна на новите си ръце и вдиша тежкия въздух в килията си. Затвори очи. Отвори ги отдръпвайки завесите и излезе вън. А там, на поляната, беше огледалото му. Пристъпи до него с босите си крака и огледа голото си отражение. Лицето му бе видяно от очите на отсрещния и той наведе главата си леко. Хареса се повече.

    Днес ще обръсна някой от профилите си. Или няма?

    Нерешителност…

    Началото на есента е. искам да съм красив отвън за да закрия вътрешното. После ще изляза на пътя с вдигнат палец за да замина. И да се върна малко след това. Да, знам, че никъде няма да отида. Ще се върна пред огледалото. Или няма?

    Нерешителност…

    Облачна като небето над мен.

    Облачна нерешителност в мен.

    Есен в мен.

    За къде бях тръгнал?

    Премигна и пак беше в килията. Спомените трябваше да бъдат спрени. Завесите пак да бъдат стени.

3.

    Студ!

    Удря ме като кожен колан по голия гръб. Или бръснач във вените. Заскрежените ми коси са дълги и търсят. Трябва да осиновя малка топлина и да я възпитам…

    Нула се събуди, точно когато писъка й падна от леглото и тупна кухо на земята. Потта й се стресна и се превърна в невидима сол. Малките косъмчета по гърба й се изпа-риха. Погледна към стенния часовник и видя нощта. Сама е. Все още.

    Първите признаци за топло утро прескочиха през прозореца и влязоха в стаята на Нула. Тя приготви тялото си, пристегна го с ремъци и излезе. Тръгна по пътя. Надолу. До морето я чакаше слънцето, но тя беше още мръсна.

     След като изкъпа девствените си мисли, внимателно ги положи на брега да се изсушат…

    (блудствах със слънцето и очите ми се изпържиха след края)

    (прости ми, Нептуне)

    …и се почувства наказана. Все още сама, но вече топла.

4.

    След като беше погледнал пак в огледалото на спомените, Юни разбра… решителност.

    Тичаше през целия път. Понякога падаше върху сянката си, при което двамата разменяха болките си, но бързо ставаше и продължаваше. Когато стигна до морето беше мръcен. Изкъпа се. Застана на кея и докосна с мократа си длан корема на сутринта. Запълзя към слабините й. Разкрачена плът въздъхна и възбудено му разказа за снощните си актове. Все още топла.

5.

    Нула първа видя Юни, но той първи я усети. Прилегна до нея и почувства, че тя вече не е сама. Обагри я с цветовете на дъгите си, изпразни в нея есента си и я остави разпната.

    Когато се прибра, Юни отметна първата страница от огледалото си и зачете себе си. Влезе при другия и двамата се счупиха и пръснаха по поляната. Така остана извън килията. Свободен. Завинаги.

6.

    Време е да сляза от това място, но луната капе светлина върху петте ми рани. Все още съм топла…