Някой ме е снимал докато спя, снимал ме е без да зная и сега на тази снимка черно-бяло са се отпечатали моите мисли... Мислите, които са изтекли изпод клепките ми, запечатали са се страховете ми и спомените ми, на тази снимка сега съм отпечатан самият аз...
Сега тихо се пребивам по стълбите на мълчанието...
Слизам все по-надолу...
Надолу...
Надолу...
... И се чува отчетливо звукът на будилника ми, ти знаеш, нали? Ако не знаеш, ще ти кажа, всички имаме сърца, но по погрешка ги наричаме будилници, те тиктакат и отмерват времето до края на живота ни, да, така е...
Сега слизам надолу по стълбите и съм без сянка, защото моите
Спомени,
Страхове,
Мисли,
Всъщност са
Ръцете, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up