Някой ме е снимал докато спя, снимал ме е без да зная и сега на тази снимка черно-бяло са се отпечатали моите мисли... Мислите, които са изтекли изпод клепките ми, запечатали са се страховете ми и спомените ми, на тази снимка сега съм отпечатан самият аз...

Сега тихо се пребивам по стълбите на мълчанието...
Слизам все по-надолу...
Надолу...
Надолу...
... И се чува отчетливо звукът на будилника ми, ти знаеш, нали? Ако не знаеш, ще ти кажа, всички имаме сърца, но по погрешка ги наричаме будилници, те тиктакат и отмерват времето до края на живота ни, да, така е...
Сега слизам надолу по стълбите и съм без сянка, защото моите
Спомени,
Страхове,
Мисли,
Всъщност са
Ръцете,
Краката,
Главата
На Сянката ми...

Но някой ме е снимал докато спя, някой е откраднал сянката ми, някой ме е издълбал отвътре, колко подло от страна на този Някой, нали?