- Благодаря ви, господин Марков, за изключителното удоволствие да сте гост в пилотното ни предаване "В Петък вечер". Време е да се разделим, но преди това искам да ви задам един последен въпрос. Винаги съм искала да ви питам каква всъщност е тайната на вашата огромна работоспособност ... - водещата цъфтеше, удоволствайки се от факта, че първият гост в нейното съвсем ново политическо шоу е самият Мартин Марков - дисидент, борец за граждански свободи и може би единствената политическа фигура с непоклатими морални убеждения - ... неизчерпаемата ви енергия, възвишените и често практично реализирани идеали и не на последно място това, че по мое мнение никога не оценявате нещо или някого прибързано?
Господин Марков отпи бавно глътка вода от голямата стъклена чаша и заговори с присъщия си силен, вдъхващ заслужено уважение глас:
- Благодаря ви много за милите думи. Ще ви отговоря с любимото си стихче, като мисля, че посланието в него наистина ще бъде добър завършек за вашето предаване.
Чух, че има някой пред вратата,
лекичко почука, сърцето ми се счупи.
С очакване за нещо аз я отворих -
тогава в стаята ми влезе
Светлината.
Иван Кръстев - млад, и по думите на колегите си, много надежден адвокат със самостоятелна кантора в центъра - натисна копчето на дистанционното. Телевизорът изгасна, дарявайки щедро така желаната тишина. Точно сега адвокат Кръстев не искаше да мисли за нищо, което да развали празничното му настроение. Тази вечер бе по-специална за него и за красивата му съпруга Мариела и всички обстоятелства около тях дебело подчертаваха този факт.
Дръвчетата се намираха в периода, в който излъчваха онзи неописуем аромат, подтикващ всяка парфюмерийна компания към напълно оправдана завист. Звездите блестяха така, сякаш притокът на енергия в тях се бе увеличил в пъти, а и мелодията, сътворена от птичките, пълнеше атмосферата с точната доза романтика. Свещите, отдавна запалени, осветяваха точно колкото трябва красивите лица на влюбената двойка. Тази вечер те празнуваха година и половина брачен живот.
Иван Кръстев хвана ръката на Мариела, жената, която спечели сърцето му с невероятната си жизнерадостна усмивка, целуна я нежно и тъкмо когато ситуацията изискваше да прошепне така желаните от всеки думи "обичам те", на лицето на мъжа се появи мрачна сянка - естествен продукт на мисловния процес, течащ в ума му.
- Какво ти е, скъпи? - Мариела издърпа ръката си от неговата, защото, като повечето жени, веднага забеляза, че нещо не е наред.- Защо изглеждаш така?
- Писе, искам тази вечер да е само наша и всичко да бъде незабравимо, перфектно и красиво, точно като нас.
- И аз го искам, но май на теб нещо не ти харесва.
- Къде е вечерята питам? - устата на Иван се напълни с голямо количество слюнка, вероятно с единствената цел да го раздразни допълнително. - Поръчах от нашата пица с бекон и шунка преди четиридесет минути, а ето, че пица няма.
Едва доловимо напрежение започна леко да жужи във въздуха, но за кратко време набра доста сериозна скорост. Двамата замълчаха, като всеки потъна в собствените си мисли, а те, трябва да се отбележи, в този момент съвсем не бяха в цветовете на дъгата. Иван реши, че трябва да наруши тази ужасна тишина, която с всяка секунда увеличаваше тягостното настроение и заплашваше да провали така очакваната романтична вечер.
- Писе, нали ме разбираш, въпросът е принципен. Недопустимо е такова отношение от тяхна страна. Очаквам този момент цяла седмица, че и повече, а някакъв си смотльо, който отдавна трябваше да е тук, се опитва да го провали. Разбираш ли ме или не?
- Иване, защо не се успокоиш малко? - Мариела едва сдържаше яда си. - Нека си обърнем внимание на нас двамата, а когато ни доставят пицата, ще ядем.
Младият мъж се почувства като кръгъл глупак, защото остана напълно неразбран от жената на мечтите си. Изправи се и мърморейки шепнешком нещо нецензурно, се замъкна до телефона. Вдигна слушалката, набра номера на пицарията и зачака. Добронамерен мелодичен глас се обади на третото позвъняване:
- Ало, пицария "Венеция". Заповядайте...
- Госпожо, обаждам се пак аз - Иван почти викаше. - Още не ни е пристигнала поръчката, а това означава, че и вечерята ни е на път да се провали.
- Съжалявам, господине, но наистина не знам какво се е случило. Момчето с вашата поръчка тръгна много отдавна и аз нямам абсолютно никаква представа защо още не е пристигнал при вас - в звънкия глас от другата страна на жицата се долови онова напрежение, което се проявява, когато човек се почувства несправедливо обвинен.
- Вижте, вие сигурно не знаете с кого си имате работа, но аз лично ще се погрижа този муден доставчик на студени пици да си получи това, което заслужава! - адвокат Кръстев бе придобил ярко червен цвят на лицето си. - Кажете ми телефона на вашият началник!
След като си записа номера, Иван изкара следващите петнадесет минути в разговор с шефа на пицария "Венеция", докато не получи уверение, че момчето, разкарващо пиците, ще бъде уволнено. Точно когато тръшна слушалката, звънецът на външната врата дрезгаво се обади. Погледите на младата семейна двойка се срещнаха, но в тях нямаше нищо от любовния плам, искрящ в началото на вечерта. Иван се опита да каже нещо успокояващо, но влажните очи на жена му го нараниха, ядосаха и обезоръжиха едновременно и той успя само да махне с ръка в безсилието си. Тогава звънецът се обади нагло за втори път.
Адвокат Кръстев изчака секунда и след това рязко отвори вратата в момента след третото позвъняване. Момчето, стоящо срещу него, му бе напълно непознато, но той веднага прозря, че стои лице в лице с човека, провалил вечерята му и коварно разбил семейната хармония към този момент. Иван тъкмо отвори уста, за да облече в думи това, което напираше отвътре, когато младежът отсреща благо проговори:
- Вашата пица, господине - голобрадо, зачервено и доста притеснено, момчето гледаше адвокат Кръстев право в очите. - Много, много съжалявам, че закъснях толкова. Колата ми се счупи, а наоколо нямаше таксита. Трябваше да тичам около километър, за да хвана едно и... ето ме, тук съм. Платих таксито с мои пари, а затова, че закъснях толкова много, ще платя и пицата. Още веднъж извинявайте!
Иван, без да говори, премигна изненадано два-три пъти и много бързо тръшна вратата. С безплатната пица в ръка се обърна и погледна любимата си, а тя вече бе оставила сълзите на разочарование да мокрят свободно роклята й за специални поводи:
- Защо поне не му каза, че вече е уволнен - задавена от мъка каза Мариела и се оттегли в спалнята.
* * *
Четвъртото парче взе, че му дойде в повече. Оказа се, че самичък бе невъзможно да погълне цялата семейна пица с бекон и шунка, колкото и да му се искаше в началото. Мариела отдавна спеше, използвайки съня като единственото ефикасно лекарство срещу разочарование от подобен характер, а младият и многообещаващ адвокат Кръстев се чувстваше напълно разбит. Срам и вина се състезаваха, при това доста ожесточено, за пълно господство над мислите му.
Трудно му бе да понесе мисълта, че провали празника на жената, която обичаше толкова много, а също и че заради глупавата си гордост успя по адвокатски да издейства уволнението на едно мило и работливо момче, което нямаше никаква вина за забавянето на поръчката от пицарията. Иван тръсна глава и пусна телевизора, за да избяга от тягостните мисли, атакуващи главата му.
Часът беше вече доста след полунощ и даваха повторение на най-новото политическо шоу с нищо неказващото име "В Петък вечер", където гост в студиото беше известният с непробиваемия си морален имидж - политикът- дисидент Мариян Марков. Цъфтящата водеща го питаше с добре звучащия си мелодичен тембър:
- ... каква всъщност е тайната на вашата огромна работоспособност, неизчерпаемата ви енергия, възвишените и често практично реализирани идеали и не на последно място това, че... - тук тя замълча, погледна към екрана и продължи, - по мое мнение, никога не оценявате нещо или някого прибързано?
© Явор Костов All rights reserved.