Jun 1, 2008, 9:28 PM

Няколко безсмислици 1 част 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1281 0 0
2 мин reading
 

Стремежът е безсъдържателен

Животът е просто наивност

Мечтата е фантазия, без която не можем да живеем

 

Смисълът е лъжа

 

Целта е надут балон, който достигайки върха, се пръска

 

Да бъдеш или да не бъдеш не е дилема, а проклятие

 

Да се отречеш е заблуда, да продължиш - глупост

 

Страданието е априорна форма на нашия разум

 

Егото е смърт

Да чувстваш е самадхи

 

 Точно тогава, когато всичко е празно, аз съм пълен

 

  Потънал в празнотата на собственото си безсилие, се надявам да намеря спасение в общението с общото безумие

 

Серсем не е квалификация, а оправдание; един вид милост към безмилостните

 

Животът е единственият шанс, който имаме, но за жалост е проклятие за мислещия

 

Смъртта е спокойствие

Спокойният не е

 

Понякога самотата е безкрайно силна

 

Да си сред множеството, може и да ти донесе много, но никога толкова, колкото опиващата власт на меланхолното вдъхновение

 

Понесеният от вятъра на мимолетното прозрение е триж по-блажен от глупците, любуващи се на вечната си умност

 

Смъртта е мокша,
мокша е скок от върха,

полетът надолу е нирвана,

а приземяването - брахман .

 

 

 

 

 

 

Ох, Буда, ами ако си просто смърт? А каква  надежда имаш!?!?

 

Всичко е смърт

 

Първият дъх не е живот, а първата крачка към смъртта

 

Мигът е безкраен, безкрайността не е дори миг

 

Да дириш спасение там, където пустошта властва, е лудост

 

Да усетиш тишината - прозрение

 

Да си тишина - нирвана

 

Който не търси нищо, всичко е намерил

 

Абсурдно е да вярваш, че  можеш; смърт е да знаеш, че не можеш

 

Музиката е призив за живот

 

Фрагментът е цялост, само когато е част

 

Плодът е грях, не защото е сладък, а защото наяжда

 

Въпрос от миналото:
"Защо?"

Въпрос от настоящето:
"Защо?"

Въпрос от бъдещето:

„Защо?"

Отговор от безвремието:
Беззвучен смях...

 

Мразя, защото искам да обичам

 

Има моменти, през които ни се иска никога да не сме се раждали. Странно е защо през тези моменти не забравяме да дишаме???

 

Какво имат щастливците - хиляди заблуди, които им носят едно илюзорно щастие, което ги лишава от възможността да се порадват на нещо истинско. За разлика от тях, нещастникът има едно нещо, на което може да се порадва - нещастието, - но поне това нещо не е лъжа!

 

       

© Васил Благоев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??