1.06.2008 г., 21:28

Няколко безсмислици 1 част

1.6K 0 0
2 мин за четене
 

Стремежът е безсъдържателен

Животът е просто наивност

Мечтата е фантазия, без която не можем да живеем

 

Смисълът е лъжа

 

Целта е надут балон, който достигайки върха, се пръска

 

Да бъдеш или да не бъдеш не е дилема, а проклятие

 

Да се отречеш е заблуда, да продължиш - глупост

 

Страданието е априорна форма на нашия разум

 

Егото е смърт

Да чувстваш е самадхи

 

 Точно тогава, когато всичко е празно, аз съм пълен

 

  Потънал в празнотата на собственото си безсилие, се надявам да намеря спасение в общението с общото безумие

 

Серсем не е квалификация, а оправдание; един вид милост към безмилостните

 

Животът е единственият шанс, който имаме, но за жалост е проклятие за мислещия

 

Смъртта е спокойствие

Спокойният не е

 

Понякога самотата е безкрайно силна

 

Да си сред множеството, може и да ти донесе много, но никога толкова, колкото опиващата власт на меланхолното вдъхновение

 

Понесеният от вятъра на мимолетното прозрение е триж по-блажен от глупците, любуващи се на вечната си умност

 

Смъртта е мокша,
мокша е скок от върха,

полетът надолу е нирвана,

а приземяването - брахман .

 

 

 

 

 

 

Ох, Буда, ами ако си просто смърт? А каква  надежда имаш!?!?

 

Всичко е смърт

 

Първият дъх не е живот, а първата крачка към смъртта

 

Мигът е безкраен, безкрайността не е дори миг

 

Да дириш спасение там, където пустошта властва, е лудост

 

Да усетиш тишината - прозрение

 

Да си тишина - нирвана

 

Който не търси нищо, всичко е намерил

 

Абсурдно е да вярваш, че  можеш; смърт е да знаеш, че не можеш

 

Музиката е призив за живот

 

Фрагментът е цялост, само когато е част

 

Плодът е грях, не защото е сладък, а защото наяжда

 

Въпрос от миналото:
"Защо?"

Въпрос от настоящето:
"Защо?"

Въпрос от бъдещето:

„Защо?"

Отговор от безвремието:
Беззвучен смях...

 

Мразя, защото искам да обичам

 

Има моменти, през които ни се иска никога да не сме се раждали. Странно е защо през тези моменти не забравяме да дишаме???

 

Какво имат щастливците - хиляди заблуди, които им носят едно илюзорно щастие, което ги лишава от възможността да се порадват на нещо истинско. За разлика от тях, нещастникът има едно нещо, на което може да се порадва - нещастието, - но поне това нещо не е лъжа!

 

       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Благоев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...