Няколко писма до теб-15
Пост фактум...
Ела... Премини през мрака...! Смело разкъсай тишината и потопи лице в сребристата ми аура...! Дай ръка и стисни моята...!Вдишай дъха ми, за да поема въздух от теб и аз...! Ела...Втечни погледа си и го слей с моя... Повикай вятъра, за да избухне в косата ми и да я разпилее по раменете ти... И вдигни лицето си към милионите нежни дъждовни капки, които прекосяват стотици километри само за да достигнат до бледата ти кожа, да потекат през миглите ти, през устните... Да попият в пресъхналата ти от безразличие душа и да започнат да чакат семенцата, които ще дадат началото на една крехка зелена Любов... Толкова самотна и уязвима, колкото е всяко ненадейно поникнало младо стръкче... И дали ще се справи? Дали ще устои на ледените мъгли на отчуждението...? Дали няма да загине, отровена от егоизъм и безпомощност...? Дали ще остане зелена и ще порасне над бурените...??? Дали ще я има..? Нека разберем...Но...Само ако... И ти имаш в сърцето онова призрачно сияние, което трепти в моето сърце и което не изчезва, дори когато дъждовните капки се мъчат да го угасят и от него да остане само чернилка... Утайка от кафе, като в онази забравена в бързината чаша на перваза на прозореца... Аз я пазя... И ако ти я опазиш-значи ние с теб ще имаме най-красивата цъфтяща градина на света... Онзи малък, единствен и съкровено наш свят... Искаш ли го?
© Мария Георгиева All rights reserved.
