Не можеш просто да идваш и да ми заявяваш, че не си ме забравил. Че все още мислиш за мен... не почакай, че не си спирал да мислиш за мен през всичкото това време, в което не беше до мен... Две различни страни на монетата сме. О, не не сме... според теб сме две монети от две различни банки... Искаш нещо, но и ти не знаеш какво. Е, да, но не съм аз тази, която ще ти го даде. Ти искаш да се задоволяваш с малко, а аз не искам трохи! Не, не искам! Не искам просто да се радвам на това, което имам по някакви обстоятелства на необятната вселена! Искам да да се радвам на това, което заслужавам! На това, което ми се полага!
Все ми казваш: "Не съм те забравил!" или "Мисля си за теб, но знам, че ти за мен - не"... Може да си прав за последното, но знаеш ли какво? Ако някой човек си мисли за друг трябва да го показва, а не да го няма с месеци, понякога дори години и да изведнъж хоп "аз съм тук и не мога да спра да мисля за теб, не ми излизаш от главата"... Дрън-дрън... Ако беше така, щеше да си ок ...