Не можеш просто да идваш и да ми заявяваш, че не си ме забравил. Че все още мислиш за мен... не почакай, че не си спирал да мислиш за мен през всичкото това време, в което не беше до мен... Две различни страни на монетата сме. О, не не сме... според теб сме две монети от две различни банки... Искаш нещо, но и ти не знаеш какво. Е, да, но не съм аз тази, която ще ти го даде. Ти искаш да се задоволяваш с малко, а аз не искам трохи! Не, не искам! Не искам просто да се радвам на това, което имам по някакви обстоятелства на необятната вселена! Искам да да се радвам на това, което заслужавам! На това, което ми се полага!

Все ми казваш: "Не съм те забравил!" или "Мисля си за теб, но знам, че ти за мен - не"... Може да си прав за последното, но знаеш ли какво? Ако някой човек си мисли за друг трябва да го показва, а не да го няма с месеци, понякога дори години и да изведнъж хоп "аз съм тук и не мога да спра да мисля за теб, не ми излизаш от главата"... Дрън-дрън... Ако беше така, щеше да си около мен...

С т3еб сме различни и не мисля, че имаме общо. Съжалявам много, но аз не мога така като теб. АЗ СИ ИСКАМ МОЕТО, А ТИ ТВОЕТО, КОЕТО ЯВНО НЕ Е ЕДНО И СЪЩО... 

Между нас никога не е имало нещо... дори и дрехи, но само толкова! КРАЙ! СЛАГАМ КРАЙ! ВСИЧКО СВЪРШИ! Нека не се лъжем един друг, че нещата не са просто секс, защото са точно такива! Ако на теб това ти стига... то на мен НЕ! 

Млада съм и пред мен е всичко. И ти си млад, но по душа. Разликата не е във възрастта, а много други неща - стремежи, мечти, идеали, цели... Бягаш от това, което искам аз, защото те е страх... счупен си.... със счупена душа... Върви! Иди! Намери някоя да те залепи! Някоя, но НЕ АЗ!

От грешния ти избор